Момчето се осмели да зададе въпрос:
— Кои са другите пристанища, в които ще спираме?
Ако някое от тях се намираше на полуостров Същин, по някакъв начин Уинтроу щеше да успее да напусне кораба. Не го интересуваше колко дълго щеше да му се наложи да ходи пеш подир това; дори и ако трябваше да се прехранва с просия по време на целия път, той щеше да се върне в манастира. Там щеше да разкаже историята си, а жреците щяха да проявят разбиране. Те щяха да променят името му и да го преместят някъде, където баща му никога нямаше да го намери.
— Нито едно от тях не е на Същин — злорадо съобщи Торг. — Ако ти се иска да се върнеш към жречеството, ще трябва да се научиш да плуваш.
И той се засмя гръмко. Едва сега Уинтроу осъзна, че Торг е очаквал този му въпрос. Смущаваше го мисълта, че дори неповратливият ум на втория помощник е могъл да разгадае желанието му. Дали Уинтроу не копнееше прекалено силно за това? Дали тези му мисли не се проявяваха във всяко негово действие? Той бе започнал да смята, че това е единственият начин да запази съзнанието си. И непрекъснато планираше начини да избяга от кораба. Всеки път, когато се окажеше заключен в трюма, той изчакваше стъпките да заглъхнат и опитваше да отвори вратата. Искаше му се да не е проявявал подобно нетърпение подир завличането си на борда. Неговите неловки опити за бягство само бяха разкрили намеренията му пред баща му и екипажа. Кайл се бе постарал да изтъкне и пред сина си, и пред хората си, че всеки, който позволи на Уинтроу да напусне кораба, ще плати солена цена. Юношата никога не оставаше сам, а онези, които работеха заедно с него, се дразнеха, че трябва да раздвояват вниманието си между него и самата работа.
Торг се протегна с умишлена бавност и отново повдигна ботуш към опашната кост на Уинтроу.
— Аз ще ви оставям, момчета. Чака ме работа. Майлд, сега ти си бавачката. Погрижи се нашият хубавец да не скучае.
След един последен замах с подметка Торг се затътри надалеч. Никое от момчетата не проследи с поглед отдалечаването му. Но когато помощникът се отдалечи достатъчно, Майлд спокойно отбеляза:
— Един ден някой ще го убие, ще го прекатури отвъд борда и никой няма да страда за липсата му.
Младият моряк не забави работата си нито за миг.
— Може би този някой ще бъда аз — додаде той.
Спокойните думи накараха Уинтроу да изтръпне. Той ненавиждаше Торг, но колкото и трудно да беше за него да сдържа омразата си, той никога не би помислил да отнеме живота му. Смущаващо беше, че Майлд е на друго мнение.
— Не бива да позволяваш на човек като Торг да влияе на живота и целите ти — тихо посъветва Уинтроу. — Дори мисълта за убийство от мъст изкривява духа. Ние не можем да знаем защо Са позволява хора като Торг да притежават власт над другите, но сме способни да не им позволяваме да засягат духовете ни. Ние му се подчиняваме, когато се налага, но не…
— Не съм те молил за проповед — раздразнено протестира Майлд. Той отвратено захвърли парчето въже, над което работеше. — Ти за какъв се мислиш? Кой си ти, че да ми казваш какво да мисля и как да живея? Никога ли не говориш просто така? Някой път опитай. Просто кажи на глас: страшно бих искал да убия онова копеле. Ще се изненадаш колко е облекчаващо. — Морякът извърна лице от Уинтроу и се обърна към една от мачтите — Леке. Ти му говориш като на човек, а то се държи с теб като че си се проснал пред него и молиш за съвета му.
Уинтроу почувства момент на гняв, последван от срам.
— Не исках да кажа това — поде той. Възнамеряваше да добави, че той не смята себе си за нещо повече от Майлд, но не изрече лъжата, а се насили да говори истината. — Не. Аз никога не говоря, без преди това да мисля. Учен съм да избягвам непредпазливите думи. Ако в манастира видехме или чуехме, че някой поема по рушителен път, ние разговаряхме с него. Но за да му помогнем, а не за да…
— Хубаво, обаче вече не се намираш в манастира. Кога ще си набиеш това в дебелата глава и ще започнеш да се държиш като моряк? Мъчително е да гледа човек как им се оставяш да се подиграват с теб. Стегни се и им се опълчи, вместо непрекъснато да бърбориш за Са. Блъсни на Торг един по муцуната. Да, после ще отнесеш бой. Но Торг е по-голям страхливец от теб. Ако той смята, че има и най-малката вероятност ти да седнеш да го причакваш през някоя спокойна смяна, той ще те остави на мира. Не разбираш ли?