— Помни, че те наблюдавам, пале — прогърмя гласът на Торг. Тъй като след тях не последваха други думи, той излая: — Отговори ми, момче!
— Ти не ми зададе въпрос — тихо изтъкна Уинтроу. Притаилата се Алтея трябваше да признае храбростта на момчето, макар че постъпката му не беше особено мъдра.
— Опиташ ли да избягаш, ще ти ритам задника, докато гръбнакът ти се сцепи — заплаши го Торг. — Разбра ли?
— Разбрах — уморено отвърна гласът на Уинтроу. Той звучеше много млад и много уморен. Алтея долови тихото шумолене на боси стъпала; подир това някой уморено се настани на палубата. — Прекалено съм уморен да мисля, камо ли да говоря — каза момчето.
— А прекалено уморен ли си, за да слушаш? — меко попита корабът.
Алтея дочу прозявка.
— Само ако нямаш нищо против да заспя насред онова, което искаш да ми кажеш.
— Не аз съм тази, която би искала да я изслушаш — тихо каза Вивачия. — Алтея Вестрит чака на кея. Тя е тази, която има нещо да ти каже.
— Леля Алтея? — изненада се момчето. Подир миг главата му изникна над борда. Девойката безшумно напусна сенките, за да се покаже. В мрака лицето му не се виждаше; то представляваше тъмен силует на фона на вечерното небе. — Всички казват, че ти си изчезнала — каза ѝ той.
— Така беше — призна Алтея. Тя си пое дълбок дъх, последван от първия си риск. — Уинтроу, ако разкрия пред теб онова, което възнамерявам да извърша, ще запазиш ли тези планове в тайна?
В отговор той ѝ зададе типично жречески въпрос:
— Възнамеряваш ли да извършиш нещо… неправилно?
Тя едва не се засмя заради тона му.
— Не. Няма да убивам баща ти или да правя нещо подобно. — Тя замълча, опитвайки се да осмисли малкото, което знаеше за момчето. Вивачия я бе уверила, че може да му се има доверие. Алтея се надяваше, че младият кораб е прав в преценката си. — Но ще се опитам да го надхитря. Което не би проработило, ако той е наясно с плановете ми. Затова ще те помоля да запазиш тайната ми.
— Защо ти е да я разкриваш пред някого? Една тайна се опазва най-добре, когато остава достояние само на един.
Това, разбира се, беше ключовият момент.
— Защото ти си важна част от плана ми. Ако не разполагам с твоето обещание да ми помогнеш, не би имало смисъл да предприемам каквото и да било.
Известно време момчето мълча.
— Онова, което си видяла в деня, в който той ме удари, може да те е накарало да смяташ, че аз го мразя или искам той да се провали. Не е така. Просто искам да спази обещанието си.
— Аз самата искам точно това — бързо отвърна Алтея. — Няма да искам от теб да вършиш нещо нередно, Уинтроу. Мога да ти обещая това. Но преди да ти разкрия нещо повече, ще искам от теб да обещаеш, че ще запазиш тайната ми.
Струваше ѝ се, че момчето разсъждава прекалено дълго. Всички ли жреци бяха толкова предпазливи и нерешителни?
— Ще запазя тайната ти — каза накрая Уинтроу. И Алтея хареса начина, по който той обеща. Нямаше клетви и заричания, а просто даване на дума. През дланта на ръката си тя почувства удоволствието на Вивачия, породено от реакцията на Алтея. Странно беше, че това е от значение за кораба.
— Благодаря ти — прошепна Алтея. Тя се напрегна с надеждата, че той няма да я сметне за глупачка. — Спомняш ли си онзи ден ясно? Денят, в който той те удари в трапезарията?
— По-голямата част от него — отвърна момчето. — Поне моментите, в които бях в съзнание.
— Спомняш ли си какво каза баща ти? Той се закле пред Са, че ако дори един признат капитан се застъпи за мен, той щял да ми върне кораба. Спомняш ли си това?
Тя затаи дъх.
— Спомням си — тихо отвърна Уинтроу.
Алтея допря и другата си ръка до кораба.
— А готов ли си да се закълнеш в Са, че си го чул да изрича тези думи?
— Не.
Мечтите на Алтея рухнаха сред крехките си основи. Тя трябваше да се досети. Защо изобщо беше решила, че момчето ще се опълчи на баща си в нещо толкова важно? Как бе могла да проявява подобна глупост?
— Бих свидетелствал, че съм го чул да казва — продължи Уинтроу. — Но не бих се заклел. Един жрец на Са не се кълне в Са.
Сърцето на Алтея трепна. Това би било достатъчно, би трябвало да е достатъчно.
— Би дал мъжката си дума, че той е казал това — настояваше девойката.
— Разбира се. Това е истината. Но — той поклати глава — не мисля, че това би ти донесло някаква полза. Баща ми не спази обещанието си към Са за моето жречество. Защо му е да удържа на думата си за изречена в момент на гняв клетва? За него този кораб е много по-ценен, отколкото съм аз. Съжалявам, че трябва да ти кажа това, Алтея, но ми се струва, че надеждите ти са неоснователни.