— Живият кораб Вивачия се събуди. Същността ѝ съвпада ли с обещаното?
Въпреки скръбта си, Роника почувства искрена усмивка да изгрява върху лицето ѝ.
— Ние потвърждаваме, че същността ѝ съвпада с обещаното.
— В такъв случай ние сме готови да приемем обещаната вноска.
— А ние сме готови да я предоставим.
Роника си пое дъх. В този момент ѝ се искаше да бе споменала по-рано за недостигащото злато. Но пък не би било правилно и справедливо да се възползва от приятелството им по такъв начин. Колкото и да ѝ беше трудно да го стори, точно сега беше правилното време. Тя започна да търси подходящи думи.
— Освен това ние признаваме, че ви дължим повече от онова, което съумяхме да съберем до този момент. — Вдовицата Вестрит си наложи да не трепва и да удържи изненадания поглед в бледолилавите очи. — Не ни достигат две мерки. Ние бихме искали това количество да бъде пренесено към следващата ни вноска, за която уверяваме, че ще предоставим в пълното полагащо се количество, двете мерки, които липсват от настоящото ни изплащане, а също и една четвърт мярка като компенсация за сегашната невъзможност.
Последва дълго мълчание, по време на което Каоулн размишляваше. И двете жени знаеха, че законът на Бингтаун ѝ дава право да определя свободна компенсация за неплатеното. Роника бе готова да плати до две мерки повече, но се надяваше, че тя и гостенката ще се споразумеят на една мярка и половина допълнително. Набавянето на това количество щеше да представлява голямо предизвикателство за изобретателността ѝ.
Най-накрая Каоулн заговори, но тихите ѝ думи смразиха кръвта на Роника:
— Кръв или злато изплащат дълга.
Сърцето на Роника подскочи. Кого можеше да има предвид посетителката ѝ? Никое от обясненията, за които домакинята се сещаше, не беше благоприятно. Тя се опита да не допуска треперене в гласа си, да си припомни, че сделката си е сделка, но че човек винаги можеше да се опита да подобри условията.
И тя зае най-неочакваната позиция.
— Аз овдовях съвсем наскоро — изтъкна тя. — Дори и да бях имала възможност да напусна траура си, възрастта ми не ми позволява да раждам здрави деца, Каоулн. Още преди години престанах да се надявам, че някога ще родя друг син на Ефрън.
— Ти имаш дъщери — внимателно изтъкна Каоулн.
— Една омъжена и една, която е изчезнала — бързо се съгласи Роника. — Как бих могла да обещая онова, което не е мое притежание?
— Алтея е изчезнала?
Роника кимна, отново жегната от онази болка. Незнание. Най-голямата мъка, която би могла да измъчва членовете на семейство мореплаватели: че един ден някой от тях просто ще изчезне, а онези у дома никога няма да разберат какво е станало с него…
— Трябва да попитам… — Каоулн почти се извиняваше. — Дългът към моето семейство го изисква. Нали изчезването на Алтея… не е свързано с желанието ѝ да избегне условията на нашата спогодба?
— Зная, че трябваше да попиташ, затова не се наскърбявам. — Въпреки казаното Роника трябваше да положи усилия, за да прогони хладината от гласа си. — Алтея по-скоро би умряла, отколкото да предаде честта на семейството си. Където и да се намира тя, ако все още е жива, тя е обвързана от условията на нашата спогодба. И тя го знае. Ако избереш да поискаш да изплатим дълга си по такъв начин, Алтея ще се отзове на дълга.
— Аз също смятах така — топло призна Каоулн. И въпреки това тя продължи неумолимо: — Но освен това ти имаш внучка и двама внуци, които са също обвързани. Аз също имам двама внуци и внучка. И тримата наближават време за брак.
Роника поклати глава и успя да се засмее.
— Моите внуци са още деца, които далеч не са готови за брак. Единственият, който е близо до тази възраст, отплава с баща си. Освен това той е обречен на Са — додаде вдовицата. — Както ти казах, не бих могла да обещая онова, което не притежавам.
— Само преди мигове ти беше готова да обещаеш злато, което не притежаваш — възрази посетителката. — Злато или кръв, въпрос на време е дългът да бъде платен, Роника. Щом ние сме склонни да чакаме и да ви оставяме да подбирате темпото, с което да изплащате, вие от своя страна би трябвало да проявявате по-голяма склонност в това да ни позволите да определяме валутата на изплащане.