— Благодаря ти, Каоулн.
Тези думи едва не задавиха Роника. Другата жена бе говорила искрено и с добри намерения, но не би могла да подозира тръпките, които казаното от нея бе породило. А може би имаше представа? Защото бляскавият поглед изпод качулката трепна два пъти, преди Каоулн да се обърне към вратата и да вземе тежкото сандъче, очакващо я край прага. Роника ѝ отвори вратата, но не си направи труда да предлага свещ или фенер. Жителите на Дъждовните земи не се нуждаеха от светлина в една лятна нощ.
Роника остана на прага, за да изпроводи с поглед гостенката си. От сенките пристъпи мъж, който пресрещна отдалечаващата се и без усилие взе сандъчето под мишницата си. Двамата Дъждовни повдигнаха ръце. Вдовицата им помаха. Тя знаеше, че някъде на брега ще ги чака малка гребна лодка, а отвъд пристанището ще има кораб с една запалена светлина. Тя се надяваше, че пътуването им ще бъде леко. И горещо се молеше на Са, че никога няма да ѝ се наложи да стои на прага и да гледа как нейна плът и кръв се отдалечава заедно с тях в мрака.
Сред притъмнялата спалня Кефрия повтори повика си.
— Кайл?
— Какво? — Неговият глас беше дълбок, натежал от доволство.
Тя притисна тялото си до неговото. Кожата ѝ все още бе топла от скорошния допир, приятно настръхнала от летния хлад, който ги облъхваше от прозореца. Съпругът ѝ ухаеше приятно, на мъжественост. Солидната реалност на мускулите и силата му я предпазваха от нощните страхове. Защо, мълчаливо се обърна тя към Са, не можеше всичко останало да бъде тъй просто и приятно? Тази вечер той се бе прибрал, за да се сбогува с нея, двамата бяха вечеряли насаме, а после бяха пренесли уединението си в спалнята. Утре той щеше да отплава и щеше да отсъства за времето, необходимо за един пълен курс. Защо тя трябваше да разваля този миг с поредния разговор за Малта? Защото, решително си каза тя, този проблем трябваше да бъде разрешен. Тя трябваше да го накара да се съгласи с нея, преди да е заминал. Нямаше да работи зад гърба му, защото това би подронило доверието, което винаги бе ги обвързвало.
Затова Кефрия бавно си пое дъх и изрече думите, които бяха втръснали и на двамата.
— Става дума за Малта — поде тя.
Кайл простена.
— Кефрия, моля те, недей. Само след няколко часа трябва да вървя. Нека се насладим на тези последни мигове.
— Това е лукс, който не можем да си позволим, Малта знае, че двамата с теб не сме на едно мнение. Тя ще използва това неразбирателство през цялото време, докато тебе те няма. Всеки път, когато ѝ се прииска нещо, което аз забранявах, тя ще възразява: Но нали татко каза, че вече съм жена… За мене това ще бъде мъчение.
С изнервена въздишка той се отдръпна от нея. Леглото неочаквано се оказа студено място, неприятно студено.
— Така значи. Трябва да се отметна от обещанието си, за да не ти се налага да спориш с нея? Кефрия, какво ще си помисли тя за мен? Наистина ли това е чак такъв проблем, какъвто ти го изкарваш? Остави я да отиде на едно събиране с красива рокля. Това е всичко.
— Не е.
Тя се нуждаеше от цялата си храброст, за да му възрази директно. Но пък съпругът ѝ не знаеше за какво говори, трескаво си припомни тя. Той не разбираше, а тя бе отлагала обясненията си прекалено, за да се стигне до настоящия момент, в който вече беше прекалено късно. Тя трябваше да го накара да отстъпи пред нея, само този път.
— Става дума за нещо много повече от няколко танца в красива рокля. Тя взема уроци по танци от Рейч. Искам да ѝ кажа, че за момента трябва да се ограничи с тях; че трябва да прекара поне година в приготовления, преди да пристъпи сред обществото на Бингтаун като жена. И искам да ѝ кажа, че двамата с теб сме единодушни. Че ти си размислил и си решил да не я пускаш на бала.
— Но аз не съм си променял мнението — упорито изтъкна Кайл. Той лежеше загледан в тавана, със сплетени под тила си пръсти. Ако този разговор се бе провеждал другаде, той щеше да е скръстил ръце пред гърдите си, помисли си Кефрия. — Правиш от мухата слон. И друго. Не го казвам, за да те нараня, а защото все по-често го виждам… струва ми се, че ти просто не искаш да оставиш Малта да бъде самостоятелна, а да продължава да бъде малкото ти момиченце. Ти почти ревнуваш от нея, скъпа. Ревнуваш, че тя се интересува от моето внимание и от вниманието на младите мъже. Виждал съм го и преди; никоя майка не иска да бъде засенчена от дъщеря си. Една зряла дъщеря очевидно напомня на майка си за изгубената младост. Но на теб това не подобава, Кефрия. Остави дъщеря си да расте. Нека тя бъде украса и похвала за тебе. Не можеш вечно да я държиш в детски роклички и сплетена коса.