Може би Кайл разтълкува погрешно гневното ѝ и наскърбено мълчание, защото той леко извърна глава към нея и продължи:
— Трябва да бъдем благодарни, че тя изобщо не прилича на Уинтроу. Погледни го. Той не само изглежда и говори като момче, но копнее да си остане дете. Онзи ден го заварих да работи без риза. Гърбът му беше почервенял като омар, а Уинтроу се цупеше като петгодишен. Някои от моряците решили да се пошегуват и му окачили ризата на една от мачтите. А той се страхуваше да се покатери да си я прибере. Аз го повиках в каютата си и се опитах да му обясня, че ако той не направи нещо, екипажът ще го помисли за страхливец. Той твърдеше, че не от страх не правел нищо, ами заради достойнството си. Изтъпанчил се като някакво попче! И се опита да изтъкне, че не ставало дума за храброст или страх, ами че той нямало да се излага на риск за тяхно веселие. Аз му казах, че няма почти никакъв риск и че вече би трябвало да умее да се катери по въжетата. А той отново ми изтърсва как никой нямал право да излага друг на какъвто и да било риск, за да си доставя удоволствие. В един момент изгубих търпение, повиках Торг и му казах да се погрижи момчето да се покатери и да си вземе ризата. Боя се, че Уинтроу страшно пропадна в очите на екипажа с тази случка…
— Защо позволяваш на хората си да погаждат такива хлапашки номера, вместо да си гледат работата? — попита Кефрия. Сърцето ѝ се късаше от чутото, макар в същото време да ѝ се искаше синът ѝ просто да беше отишъл да си вземе ризата. Ако той беше приел предизвикателството им, моряците щяха да гледат на него като един от тях. Сега щяха да виждат в негово лице аутсайдер, когото да измъчват. Тя инстинктивно знаеше това.
— Много си развалила момчето с изпращането му при жреците. — Кайл звучеше почти доволен. Неочаквано тя осъзна, че съпругът ѝ е сменил темата.
— В момента обсъждаме не Уинтроу, а Малта. — Внезапно тя бе споходена от нова идея. — Ти настояваше, че само един мъж знае как се възпитава момче. Би следвало да признаеш, че само една жена би могла да се заеме с възпитаването на Малта.
Дори в тъмното тя успя да различи изненадата, изникнала върху лицето му в отговор на нейната хапливост. Това, осъзна тя, не беше правилният подход към убеждаването му. Но думите бяха изречени и нямаше връщане назад. А заради новоизникналия си гняв Кефрия не би ги върнала обратно дори и да можеше. Тя беше прекалено ядосана, за да се опитва да убеди съпруга си в нейното.
— Ако ти беше различна жена, бих ти признал това право — студено рече Кайл. — Но аз си те спомням като малка. Твоята собствена майка те държеше привързана към полите си точно както ти искаш да удържаш Малта. Спомни си колко време ми отне да те накарам да се почувстваш като жена. Не всички мъже разполагат с подобно търпение. Не искам и Малта да бъде срамежлива и стеснителна като теб.
Жестокостта на изреченото я накара да застине. Тяхното проточено ухажване, събуждало у нея усилваща се надежда и впоследствие увереност към интереса на Кайл за нея съдържаше едни от най-скъпите ѝ спомени. А ето че само в рамките на един миг той беше разрушил всичко това; беше превърнал нейните месеци тръпнещо очакване в някаква проява на отегчено търпение от негова страна, а събуждането на чувствата ѝ — в някакъв претупан в досада урок. Тя извърна глава и се вгледа в мъжа до себе си, неочаквано превърнал се в непознат. Страшно ѝ се искаше да може да отрече, че той някога е изричал подобни думи; искаше ѝ се да се преструва, че в действителност казаното не съответства на усещанията му, а е било изречено в момент на гняв. Сега нейната ярост бе преминала в студенина. Гняв или истина, нима значението не беше едно и също? Кайл не беше мъжът, за когото тя го бе смятала. През всичките тези години тя бе оставала омъжена за фантазия, а не за истинска личност. Тя си бе изградила образа на грижовен и весел мъж, който отсъства месеци наред единствено заради нуждата, и бе придала на този образ лицето на Кайл. Беше лесно да подмине или да намери някакво оправдание за няколко или дори за десетки недостатъци, проявяващи се по време на кратките му престои у дома. Кефрия винаги бе успявала да си внуши, че той е уморен, че пътуването е било едновременно продължително и мъчително, че двамата просто се нуждаят от време, за да привикнат един към друг. Въпреки всички неща, които той бе казал и извършил в седмиците подир кончината на баща ѝ, тя бе продължила да се отнася с него и да гледа на него в съответствие с образа, граден от мечтите ѝ. Ала истината беше, че Кайл никога не бе имал нищо общо с романтичния любим, съзиран от копнежите ѝ. Той си беше обикновен мъж, който по нищо не се отличаваше от останалите. Не. Той беше по-глупав от повечето мъже.