— Не. Нищо не е по-важно от онова, за което те попитах току-що. Майко, ти никога не си изричала лъжа. Не и когато става дума за нещо важно. Ще дойде време, когато ще се осланям на теб да кажеш истината.
Под невярващия ѝ поглед дъщеря ѝ вече се отдалечаваше; последните думи тя бе изрекла през рамо. За един ужасяващ миг тя изглеждаше досущ като баща ѝ на младини. Тя носеше раирана риза и черен панталон — облеклото на моряк в отпуск. Тя дори крачеше като Ефрън, с онази целенасочена походка. И вързаната коса се поклащаше по познатия начин над тила ѝ.
— Почакай! — извика Роника. Тя седна върху перваза и започна да спуска крака отвън. — Алтея, почакай!
Тя скочи в градината, където се приземи лошо. Босите ѝ крака не одобриха каменистата почва под прозореца ѝ. Старицата едва не падна, но успя да се задържи права и бързо да закрачи към живия плет, който обгръщаше градината. Само че Алтея вече беше изчезнала. Роника опря ръце в жилавата зелена преграда и се опита да си проправи път. Клонките поддадоха, но само малко, дращещи. Листата бяха влажни от роса.
Тя отстъпи назад и се огледа. Градината беше притихнала. От дъщеря ѝ нямаше и следа. Сякаш изобщо не се бе появявала.
Сесурея бе онзи, когото плетеницата избра за свой представител пред Молкин. Шривър се чувстваше едновременно раздразнена и наскърбена от безочливия начин, по който останалите бяха разговаряли помежду си. Ако някой бе таял съмнения, защо просто не се бе обърнал направо към Молкин, вместо да разпраща тази отровна идея сред останалите? Сега всички бяха обзети от тази лудост, като зараза, предала се от развалено месо. Глупостта намираше най-силна проява при Сесурея — това личеше по готовността, с която оранжевата му грива вече настръхваше, докато той се приближаваше към първенеца.
— Твоето водителство е грешно! — протръби той. — С всеки изминал ден Обилието край нас става все по-плитко и по-топло, с по-чудновати соли. Ти ни водиш към места, където плячката е оскъдна, а освен това ни даваш прекалено малко време да се нахраним. Аз не надушвам други плетеници; други не са идвали тук. Ти ни водиш не към прераждане, а към смърт.
Шривър наостри гривата си и изви врат, за да подготви отрова. Ако Молкин бъдеше нападнат, тя се зарече, че няма да го остави да се сражава сам.
Но гривата на самия Молкин остана неподвижна. Съвсем лениво той продължаваше да оформя бавна последователност сред Обилието. Тези му движения го отведоха около Сесурея, който трябваше да извие глава, за да задържи погледа си върху Молкин. Пред погледите на цялата плетеница водачът превърна предизвикателството на Сесурея в изящен танц, където Молкин също предвождаше.
Мъдростта на думите му споделяше гъвкавостта на движението му.
— Ти не усещаш други, защото аз следвам миризмата на онези, които са минавали тук преди цяла епоха. Но е достатъчно да разтвориш хриле, за да усетиш други, недалеч от нас. Ти се боиш от топлотата на това Обилие, а пък беше сред първите, които протестираха, че ви отвеждам от топлота към хлад. Ти вкусваш непознати соли и смяташ, че сме поели по грешен път. Глупост! Ако всичко беше познато, то ние бихме плували към вчерашното. Следвайте ме и не се съмнявайте повече. Защото аз ви отвеждам не към познатото вчера, а към утрешното, към вчерашния ден на вашите предци. Не се съмнявайте повече, а погълнете истината ми!
Заплитащият танц и мъдрост Молкин се намираше съвсем близо до Сесурея; когато водачът наостри грива и освободи токсините си, другият ги погълна. Едрите зелени очи се завъртяха, вкусили ехото на гибел и истината, криеща се в това ехо. Той се сгърчи, отпусна се и щеше да потъне към дъното, ако Молкин не се беше обвил около него, за да започне да го издига. А от плетеницата долетя многогласен възклик. Защото над Обилието и същевременно сред него, под Празнотата и същевременно сред нея, в тази двойственост се движеше мрак. Неговата сянка премина над тях беззвучно, с лишено от перки тяло.
И докато останалата част от плетеницата се канеше да се укрие в дълбината, Молкин се насочи право към силуета.
— Елате! — призова той следовниците си. — Следвайте! Следвайте без страх. Аз ви обещавам и храна, и прераждане, когато времето за събирането настъпи!
Единствено верността на Шривър ѝ позволи да надвие страха си. Тя първа от цялата плетеница се изпъна в цяла дължина и се впусна подир водача си. Тя видя как съзнанието започва да се възвръща у Сесурея, забеляза колко внимателно той се отдели от Молкин.