Това, реши тя, беше най-лошият аспект от живота ѝ. Да открие, че тя е посредствен моряк. Колкото и корава да станеше, тя не би могла да се сравнява по сила с мъжете, които служеха на борда на кораба. За да си намери работа на Жътвар, тя се бе представила за четиринадесетгодишен юноша. Дори и ако би искала да остане тук по-дълго, след около година моряците щяха да забележат, че тя не е станала по-висока и по-силна. И нямаше да я задържат. Тя щеше да се озове в някое чуждестранно пристанище, без никаква надежда.
Алтея се взираше в мрака. Бе възнамерявала в края на това пътуване да поиска билет, и все още възнамеряваше да го стори. Най-вероятно щеше да го получи. Но дали този знак щеше да бъде достатъчен? Разбира се, това би представлявало признанието на един истински капитан. Вероятно тя би могла да го използва, за да принуди Кайл да изпълни прибързаната си клетва. Ала младата жена се боеше, че победата би била неудовлетворителна. Едно щамповано парче кожа, което да свидетелства, че тя е оцеляла този морски курс, далеч не съответстваше на желаното от нея. Алтея бе възнамерявала да се докаже — пред всички, а не само пред Кайл — да се прояви като достоен капитан, който е запознат с морското дело. Сега, в кратките мигове, които ѝ оставаха за размисъл, ѝ се струваше, че пред себе си тя е доказала обратното. Струвалото ѝ се дръзновено в Бингтаун сега ѝ изглеждаше детинско и глупаво. Тя бе избягала в открито море, преоблечена като хлапак, за да вземе първата предложена ѝ работа.
Защо, запита се тя. Защо? Защо тя не бе отишла при някой от живите кораби, за да поиска служба там? Дали наистина другите Търговци щяха да я отхвърлят, както бе предрекъл Брашън? Или още не беше късно тя да получи шанса да спи на борда на Търговски съд, който спокойно прекосява Вътрешния проход, където и заплатата, и препоръките в края на пътуването ѝ бяха гарантирани? Защо ѝ се бе струвало тъй важно да бъде наета анонимно, без да се осланя на родовото си име, за да се докаже? Тогава ѝ се бе струвало, че това е нещо тъй романтично — в онези летни нощи в Бингтаун, когато тя бе седяла кръстато в задната стаичка на магазина на Янтар и бе шила моряшките си панталони. Сега това ѝ изглеждаше детинско.
Янтар наистина ѝ беше помогнала. Без нейната помощ, състояща се както в шиене, така и споделена храна, Алтея никога не би успяла. Неочакваната дружба на Янтар винаги я бе учудвала. Сега на девойката се струваше, че другата жена умишлено е искала да я тласне към опасност. Пръстите ѝ докоснаха дървеното змийско яйце, окачено на кожена връв около шията ѝ. Допирът до дървото почти успя да стопли пръстите ѝ. Младата жена поклати глава. Не. Янтар наистина бе нейна приятелка, една от малкото приятелки, които Алтея бе притежавала. Янтар я бе приютила в онези горещи дни, беше ѝ помогнала да си скрои и ушие момчешки дрехи. И нещо повече: Янтар лично бе облякла мъжки дрехи и бе научила Алтея как да се движи и седи като мъж. Тя притежаваше тези си знания благодарение на участието си в малка актьорска трупа. Там Янтар играла и мъже, и жени.
— Когато ти се налага да говориш, старай се гласът ти да се заражда ето тук — казваше тя и сръчкваше Алтея под ребрата. — Но ти се старай да говориш колкото се може по-малко. Така ще има по-малка вероятност да се издадеш, а и останалите ще те приемат по-добре. И от двата пола са рядкост людете, които умеят да слушат.
Янтар ѝ бе показала как да пристяга гърдите си по начин, който караше ивиците бинт да изглеждат като долна риза. И освен това ѝ бе показала как да сгъва тъмни на цвят чорапи, които да използва в специфичните моменти от месеца.
— Никой не би се усъмнил да види, че переш чорапи — казваше Янтар. — Старай се да се покажеш прилежна. Пери дрехите си два пъти по-често от останалото, така след време никой няма да обръща внимание. И се научи да спиш по-малко. Ще ти се налага или да ставаш преди останалите, или да си лягаш след тях, за да разполагаш с усамотението, изисквано от грижите за тялото. И, най-важното. На никого не доверявай тайната си. Това не е тайна, която един мъж би могъл да запази. Ако някой от мъжете на борда разбере, че си жена, рано или късно всички останали ще узнаят.
Това беше единственото нещо, за което Янтар може би грешеше. Защото Брашън знаеше тайната на Алтея, но запазваше мълчание. Поне до този момент. Девойката се усмихна, осъзнала остра ирония. В известен смисъл аз се вслушах в съвета ти, Брашън, помисли си тя с горчива усмивка. Преродих се като момче, което не носи фамилното име Вестрит.