Брашън лежеше върху койката си и се взираше в отсрещната стена.
Тя не беше далеч от лицето му. А имаше време, унило си помисли той, когато бих сметнал тази каюта за гардероб. Сега Брашън бе в състояние да оцени какъв лукс е притежаването дори на подобно кътче. Истина беше, че веднъж влязъл, човек трудно можеше да се обърне, но дори и ограничено, това пространство принадлежеше само на него. На една от стените имаше куки, а ъгълът бе достатъчно широк, за да побере сандъчето с принадлежностите му. Върху леглото той можеше да опре крака в стената и да спи почти удобно. Каютите на капитана и първия му помощник бяха значително по-големи и по-добре екипирани, дори и за съд като този. Но пък на много други кораби вторият помощник спеше направо в кубрика. Брашън се радваше, че разполага с това кътче уединение, макар и станало негова собственост едва след смъртта на трима мъже.
Той бе постъпил на този кораб като обикновен моряк; първата част от пътуването си беше прекарал заедно с останалите от смяната си. Още в самото начало той бе осъзнал, че притежава не само повече опит, а и превъзхождащо желание да върши работата си добре. Жътвар беше китоловен кораб, отплавал от град Кандило, на северната граница на Джамаилия. Съдът бе вдигнал котва преди месеци, предимно с новоназначен екипаж. Съществуваше ядро от опитни моряци, на което бе възложена подготовката на новодошлите. Някои от новаците бяха длъжници, принудително назначени на тази работа, за да изплатят дълговете на кредиторите си. Други бяха дребни престъпници, откупени от затворите на сатрапа. Джебчии и крадци бързо се отучиха от навиците си; служещите на подобен кораб не се отнасяха с шега към подобна поквара. Като цяло екипажът не беше колектив, който да работи с охота. Нямаше възгледи, че той ще се запази в настоящия си състав и за следващото пътуване.
В Бингтаун Жътвар беше пристигнал без една трета от екипажа си — заради болести, нещастни случаи и прояви на насилие. Оставащите две трети бяха привикнали да оцеляват; те се бяха научили да плават, бяха се научили да преследват тромавите костенурки и китовете сред южното крайбрежие. Техните услуги, разбира се, не биваше да бъдат бъркани с уменията на професионалните ловци и дерачи, които се ползваха със сравнителните удобства на собствена суха каюта. Тези десетина специалисти прекарваха времето си в бездействие, докато настъпи момент за поредно проливане на кръв. В тези случаи те работеха стръвно, понякога без да спят с дни — когато уловът се окажеше добър. Но те не бяха моряци и не бяха част от екипажа. Те нямаше да погинат, освен ако целият кораб не потънеше или някоя от жертвите им не успееше да ги порази.
Корабът си бе проправял път на север, извън пиратските острови, ловящ, убиващ и обработващ. В Бингтаун той бе спрял да вземе прясна вода и припаси, а също и да извърши най-спешните ремонти. Помощник-капитанът бе попълнил екипажа, за пътуването до Пустите острови. Това бе почти единственият кораб в пристанището, наемащ хора.
Водите между Бингтаун и Пустите острови бяха пословично известни с бурите си — а също и с богатото наличие на морски бозайници, които се струпваха там, преди да мигрират за зимата. В този момент от годината животните бяха най-сити, малките им бяха се развили достатъчно, за да има смисъл от одирането на лъскавите им кожи, а зрелите екземпляри все още не бяха ранени от битки. Заради този богат улов си струваше човек да се изложи на риска на есенните бури — улов, който означаваше меки кожи, дебели слоеве мазнина, а под тях онова крехко, тъмночервено месо, което носеше вкуса и на твърдта, и на океана. Бъчвите със сол, които бяха изпълвали трюма подир отплаването от Кандило, много скоро щяха да приютяват парчета скъпоценно месо. Други, огромни бъчви, щяха да съдържат ценна мас, а остърганите кожи щяха да бъдат натрити със сол и приготвени за следваща обработка.
Подобен товар би бил достатъчно доходоносен, за да накара стопаните на Жътвар да затанцуват от щастие, а онези от длъжниците, които се завърнеха живи в Кандило, щяха да стъпят на брега му като свободни люде. Ловците и дерачите щяха да получат процент от общата печалба и да определят цената за услугите си през следващия сезон въз основа на сегашното си представяне. А що се отнася до истинските моряци, благодарение на които корабът щеше да е завършил курса си: те щяха да се сдобият с пълен джоб монети. Това възнаграждение щеше да им осигурява любимите удоволствия до следващото пътуване.