Затова той се обърна към заключеното сандъче, което заемаше почти толкова място, колкото и собствените му принадлежности. Ключът от него висеше около шията на Брашън: това му позволи бързо да отвори сандъка и да потърси за момент, преди да изтегли кафява бутилка с красив зелен етикет. Под трептящата светлина на фенера помощникът се зачете.
— Мисля, че това ти дадох последния път — високо каза той и протегна бутилката към Релър.
Морякът се загледа в показваното, макар че и продължителното взиране не можеше да му разкрие смисъла на непонятните за него символи. В един момент той сви рамене.
— Май да. Аз помня, че етикетът беше зелен.
Брашън отстрани дебелата коркова тапа и изсипа върху дланта си половин дузина зеленикави капсули. Те му приличаха на еленски изпражнения. Не би се изненадал особено, ако те действително се окажеха това.
Три той върна обратно в бутилката, а останалите протегна към Релър.
— Вземи. Кажи на готвача, че съм заръчал да ти даде половин дажба ром и да ти позволи да останеш в камбуза на топло, докато лекарството подейства.
Лицето на моряка веднага се проясни. Капитан Сичъл не беше особено щедър с раздаването на спиртните напитки. Вероятно това щеше да бъде първият път, в който Релър вкусва ром от Бингтаун насам. Мисълта за напитката и отдиха сред топлина караха лицето на моряка да сияе от благодарност. Брашън се поколеба за момент, но после си каза, че той няма представа за ефективността на капсулите. Поне можеше да се убеди, че евтиният ром ще помогне на моряка да се унесе.
Релър се накани да си върви, но Брашън го спря с въпроса си:
— Момчето на братовчед ми… онова, което те помолих да наглеждаш. Как се справя то?
Другият сви рамене и започна да подхвърля капсулите върху лявата си длан.
— Добре се справя той, сър, добре. Ученолюбиво хлапе. — Той отпусна ръка върху дръжката на вратата, видимо нетърпелив да изпълни предписанието. Обещаният ром го зовеше.
— Значи си разбира от работата и я върши добре? — продължи Брашън, напук на себе си.
— Разбира се, сър. Добро момче, както казах. Ще наглеждам Ател и ще се уверя, че нищо лошо няма да му се случи.
— Радвам се. Братовчед ми ще се гордее с него. — Той се поколеба. — Но ти не казвай на момчето за това. Не искам то да реши, че му се полага специално отношение.
— Да, сър. Няма, сър. Лека нощ, сър.
С тези думи Релър побърза да затвори вратата след себе си.
Брашън стисна очи и бавно си пое дъх. Това беше всичко, което той можеше да стори за Алтея, да помоли сериозен човек като Релър да я държи под око. Той отново заключи вратата и стори същото и с медицинското сандъче. След това отново се намести върху койката си и въздъхна. Това беше всичко, което той можеше да стори за Алтея. Наистина.
В един момент той успя да се унесе.
Уинтроу не обичаше да работи сред въжетата. Той бе сторил всичко по силите си да прикрие това си предпочитание от Торг, ала помощникът притежаваше непогрешимия инстинкт на тиранин. И по тази причина той не пропускаше да измисля десетки причини да изпраща Уинтроу по мачтата. Когато бе усетил, че повторенията са започнали да притъпяват плахостта на момчето, Торг бе обогатил задачата, възлагайки му да отнася разни неща до наблюдателното гнездо и почти веднага след това да ги връща обратно. Последните нареждания изпращаха Уинтроу да пълзи към краищата на реите и да остава вкопчен там, треперещ, изчакващ поредната заповед за връщане. Обикновен тормоз, от най-глупавия и предсказуем тип. Уинтроу бе очаквал подобно отношение от Торг. Но му бе по-трудно да приеме, че останалите от екипажа приемат този тормоз за нещо нормално. В моментите, в които те изобщо обръщаха внимание на гаврите на Торг, то те го правеха с веселие. Никой не се намесваше.
И все пак, разсъждаваше Уинтроу, загледан в палубата далеч под себе си, в действителност Торг му правеше услуга. Толкова високо вятърът се усещаше още по-ясно, платната се издуваха, а околните въжета пееха от напрежението. Висотата на мачтата повтаряше и усилваше движението на съда във водата: тук всяко поклащане бе усилено. Уинтроу все още не можеше да каже, че тук му харесва, но и не можеше да отрече известното вълнение. Той се бе изправил срещу предизвикателство и го бе покорил. Самичък никога не би го сторил.