Конкурентният кораб бе заел най-добрата позиция, а неговите ловци бяха окупирали най-първия остров, с което го правеха недостъпен. По стара традиция екипажите на ловните кораби почитаха чуждата територия. Предишният опит ги беше научил, че противното води единствено до смърт и снижени печалби за всички. По тази причина островът, към който се насочваха лодките от Жътвар, беше свободен от човешко присъствие. Алтея знаеше, че сред песъчливите равнини те ще открият по-младите женски и тазгодишните малки. Те щяха да са се задържали там, за да се угояват със закъснелите пасажи риба и да трупат мазнина, която да им позволи да извършат дългото си пътуване.
Ловците и дерачите останаха в лодките, а гребците скочиха в плиткото, за да ги избутат на сушата. Те бяха разчели това си действие едновременно с поредната вълна, която спести част от труда им. Алтея стъпи на брега заедно с другите; подгизналите ѝ крака тромавееха сред хладината.
Там тя бързо откри, че задълженията ѝ ще включват всичко онова, което не се струва привлекателно на ловците и дерачите. Много скоро ѝ се наложи да понесе всички резервни лъкове, стрели, ножове и точила. Така отрупана, тя крачеше след ловците. Изненадваше я, че те и дерачите крачеха бързо и спокойно разговаряха помежду си на висок глас. Тя бе очаквала, че този лов ще изисква някаква потайност.
Върхът на първото възвишение ѝ предостави възможност да разгледа почти целия остров. Морските мечки се бяха проснали на купчини сред пясъка и дребните храсталаци. Тлъстите създания дори не благоволиха да удостоят с внимание изникналите ловци. Малкото от тях, които все пак си направиха труда да отворят очи, поглеждаха към пришълците с пълна липса на интерес.
Ловците избраха позициите си. Алтея бързо раздаде колчаните, които бе пренасяла до този момент. Тя остана далеч зад ловците, които започнаха да опъват лъкове и да подбират целите си.
И тогава смъртоносният дъжд от стрели започна. Поразените животни надаваха рев; някои от тях скачаха и правеха по няколко тромави крачки, преди да рухнат обратно, окончателно. И въпреки това създанията изглеждаха неспособни да свържат връхлитащите ги болка и смърт с изникналите над тях човеци. Избиването бе почти лениво; от ловците се искаше единствено да подбират нови и нови цели. Те се целеха в гърлата, където специално разработените да разкъсват наконечници засягаха артериите. Този метод запазваше кожите цели; и освен това предоставяше месо, което не е натежало от кръв. Тази смърт от кръвозагуба не беше нито бърза, нито безболезнена. До този момент Алтея не бе съзирала подобно клане, още по-малко в подобен мащаб. Това я отвращаваше, но въпреки това тя продължаваше да наблюдава, за да не се издаде. И се стараеше да не допуска отвратата върху лицето си.
Ловците се отнасяха делово към работата си. Веднага щом и последните стрели бяха изстреляни, те се отправиха към мъртвите скотове, за да ги съберат обратно. Дерачите ги следваха, връхлитащи като гарвани след битка. Повечето от оцелелите животни се бяха оттеглили, раздразнени от мятанията и ревовете на умиращите. Те все още не изглеждаха уплашени, само раздразнени от чудатото поведение на своите другари, нарушаващо почивката им.
Водачът на ловците раздразнено погледна към Алтея.
— Виж защо се бавят със солта — тросна се той. Като че лично тя имаше вина за това забавяне. Девойката тръгна с готовност, щастлива, че получава претекст да се отдалечи от противната сцена. Дерачите вече бяха пристъпили към работа: те отделяха кожите от мъртвите животни, прибираха сърца, езици и дробове, отстраняваха вътрешностите и оставяха тлъстото месо връз неотдавна представлявалата част от него кожа. А хитроумните чайки вече пристигаха на угощение.
Още при прекосяването на възвишението Алтея зърна срещу себе си моряк, който търкаляше бъчва със сол. Той беше едва първият от редица други; едва сега младата жена осъзна мащабите на задачата им. Бъчва подир бъчва биваше издигана към мястото на лова; край брега вече изчакваше и сал с празни бъчви. И това се случваше из целия остров. На борда на Жътвар бе останал само най-необходимият екипаж. Всички останали бяха впрегнати във великанската задача на разтоварване и пренасяне на бъчонки със сол и празни бъчви на сушата. И всичко това, осъзна тя, всички тези бъчви щяха да бъдат пренесени обратно, вече натежали от осолено месо или кожи. Корабът щеше да остане на котва край този остров, докато празните бъчви не свършеха.