Тя бе съзирала тази процедура достатъчно пъти, за да се е отървала от по-голямата част от отвращението си. И все пак бе жегната от моментна отврата, породена от отделянето на меката кожа от дебелия слой мазнина. Животното беше топло и отпуснато; разтварянето на трупа му извика миризма на смърт и вътрешности. Алтея се напрегна. Широкото острие на ножа за одиране с лекота разделяше кожа от тлъстина, а свободната ѝ ръка поддържаше равномерен натиск върху меката кожа. Първият ѝ опит се оказа прекалено прибързан. Но подир това тя се отпусна и престана да мисли за онова, което прави, вместо това съсредоточавайки усилия върху качественото изпълняване. Следващата кожа се отдели лесно, като обелването на джамаилски портокал. Всичко опираше, осъзна тя, до мисълта за начина, по който животното е изградено; за местата, където кожата е тънка, и местата, където тя е дебела. И съсредоточията на мазнина.
По време на четвъртото си животно тя осъзна, че тази работа не само ѝ се удава, а и че е подходяща за нея. Алтея бързо се преместваше от труп на труп, престанала да мисли за кръвта и миризмата. Едно дълго разрязване, което да разтвори тялото, бързо одиране, последвано от бързо изваждане на вътрешностите. Сърцето и дробът биваха освободени с две бързи разсичания; останалото от червата се отделяше самичко. Най-труден се оказа езикът: сдобиването с него изискваше разтваряне на животинската паст и бъркането в нея, за да бъде изтеглен все още топлият и влажен орган. И отсечен. Ако езиците не бяха смятани за изключителен деликатес, Алтея с готовност би прескочила тази част от процедурата.
В един момент тя повдигна глава и се огледа сред градушката. Студеният дъжд я обсипваше с удари и ѝ влизаше в очите, но до този момент тя дори не бе го осъзнавала. Зад нея имаше цели три екипа касапи, които се опитваха да не изостават. Девойката бе оставила зад себе си дълга диря обработени трупове. В далечината един от ловците разговаряше с помощника. Ръката му посочи към нея; девойката се почувства уверена, че двамата разговарят именно за нея. Тя отново се приведе над работата си, а ръцете ѝ отново се раздвижиха. Няколко премигвания се постараха да отстранят напълнилите очите ѝ капки. Топлината на зараждаща се гордост прогони студа. Това беше мръсна, отвратителна работа, наложена от нещо, което надхвърляше обичайната алчност. Но въпреки това Алтея беше добра в това. Толкова време бе минало от момента, в който тя бе могла да каже това за себе си. Гладът ѝ за признание шокира и самата нея.
Настъпи момент, в който погледът ѝ не откриваше други животни за одиране. Тя бавно се изправи, раздвижила рамене, за да откърши болката от тях. Девойката обърса ножа в кървавите си панталони и протегна ръце пред себе си, за да позволи на дъжда да ги измие поне малко. Накрая тя обърса длани в един по-чист участък на ризата си и отметна прилепналата коса от челото си. Зад нея моряците се привеждаха над обработените от нея трупове. Един моряк търкаляше бъчонка със сол, а друг го следваше с празна бъчва. Мъжът със солта спря край нея, изправи бъчвата и погледна Алтея в очите. Това беше Брашън.
Тя се усмихна насреща му.
— Не беше зле, нали?
Той обърса лице и тихо отвърна:
— На твое място бих се старал да привличам колкото се може по-малко внимание. Маскировката ти не би издържала подробен преглед.
Съветът му я раздразни.
— Може би ако стана достатъчно добра, няма да ми се налага да се прикривам повече.
Изражението, споходило лицето му, съдържаше едновременно удивление и ужас. Той отвори бъчвата и раздвижи ръка в жест, който подканваше Алтея да започне да осолява кожите. Но в действителност думите му бяха:
— Ако тези двукраки животни заподозрат дори за момент, че си жена, всички те до един ще те използват, и то с по-малко съобразяване от онова, което те проявяват към тези скотове. Колкото и да си ценна като дерачка, те не биха видели причина да не те използват и като курва. Те ще смятат, че с идването си на този кораб ти си очаквала подобно отношение и си склонна да търпиш.
Нещо в искрения и настойчив глас я смрази далеч по-силно от ледените капки. В тона му имаше увереност, която не подлежеше на оспорване. И Алтея не каза нищо. Вместо това тя забърза да посрещне мъжа с голямата бъчва. Със себе си девойката носеше сърцето и езика от последната мечка. Тя се зае с новата си задача, като сведе глава в привидно старание да скрие лицето си от дъжда, и се постара да не мисли за нищо. И, иронично, в никакъв случай да не се замисля за лекотата, с която бе започнала да прогонва неприятните мисли.