Преди отплаването Торг бе получил за задача да закупи необходимата екипировка за Уинтроу: Кайл не се бе доверил на сина си в закупуването на дрехи и оборудване. По тази причина момчето се бе сдобило с два ката платнени ризи и панталони, евтина направа. То подозираше, че Торг е платил доста по-ниска от обявената цена. И отпускарските дрехи, осигурени му от втория помощник, на свой ред усилваха това впечатление. Те бяха типични моряшки одежди: риза на широки райета и чифт черни панталони. Освен това не му бяха по мярка, защото Торг не си беше правил труда да уточнява размери. Най-силно в това отношение се проявяваше ризата, която можеше да приюти двама с телосложението на Уинтроу.
Разбира се, вместо нея юношата имаше възможност да облече жреческата си роба. Тя беше зацапана и захабена, намалила дължината си, за да предостави материал за множеството кръпки. Но ако Уинтроу избереше нея, с това щеше да оповести, че се смята за свещеник, а не за моряк. И щеше да изгуби позициите, до този момент спечелени сред екипажа.
Тази мисъл сложи край на двоумението му. Докато обличаше моряшката риза Уинтроу си каза, че тази постъпка не отрича жречеството му, а представлява обикновен практичен избор. Една поява сред жителите на този чудат град под формата на жрец на Са най-вероятно би му предоставила привилегиите на посрещане като бродещ жрец. Би било безчестно да посяга към подобно гостоприемство, след като той не пристигаше в качеството си на свещеник, а като обикновен моряк. И той побърза да отхвърли неприятното усещане, че напоследък е започнал да прави прекалено много компромиси, придаващи гъвкавост на морала му. И изтича да се присъедини към останалите от групата.
Първи щяха да слязат петима, сред които Уинтроу и Майлд. Комфри също беше сред тях. Юношата се улови, че не може да откъсне поглед от моряка, но и не може да го погледне в очите. Досами него стоеше мъжът, позволил си да се погаври по такъв начин с кафената чаша на баща му, а Уинтроу не можеше да определи дали да се чувства възмутен, или да си позволи да се развеселява. Комфри изглеждаше веселяк, който не спираше да се майтапи с гребците. Той носеше опърпано червено кепе, украсено с евтини месингови талисмани, а в усмивката му чернееше дупката на един липсващ зъб. Когато най-сетне забеляза, че Уинтроу го поглежда, морякът смигна на момчето и високо му предложи да го заведе до бардака.
— На тебе момичетата вероятно ще ти вземат само половин цена. Чувал съм, че те обичат млади мъже.
Макар и засрамен, Уинтроу се усмихна. Той вече разбираше, че зад голяма част от подмятанията се крие добронамереност.
Моряците откараха лодката до брега и я издърпаха в безопасност над линията на прилива. Краткият им отдих щеше да трае единствено до залез; двама от тях вече се оплакваха, че най-хубавите напитки и жени изниквали едва след здрач.
— Ти не ги слушай, Уинтроу — успокои го Комфри. — В град Крес човек може да си поживее добре във всеки един момент от деня; тези двамата просто са принудени да се осланят на мрачината. Лица като техните се нуждаят от всяка частица мрак, за да убедят някоя курва да ги приеме. Дръж се с мен и ще получиш възможност да прекараш почивката си добре.
— Трябва да свърша няколко неща — извини се Уинтроу. — Искам да разгледам стенописите върху залата Идиши и фреските на Стената на героите.
Останалите моряци го погледнаха любопитно, а Майлд попита:
— Откъде знаеш за това? Посещавал ли си Крес и преди?
Уинтроу поклати глава, едновременно горд и засрамен.
— Не съм. Но корабът е идвал. Вивачия ми разказа за тези места. Дядо ми ги е харесвал. Искам да ги видя и аз.
Настъпи пълно мълчание. Един от моряците леко раздвижи малкия си пръст в жест, който извикваше защитата на Са срещу тъмна магия. Отново Майлд бе заговорилият.
— Корабът наистина ли знае всичко, което капитан Вестрит е знаел?
Момчето леко сви рамене.
— Нямам представа. Но онова, което Вивачия избира да сподели с мен, е изключително ярко. Почти като мой собствен спомен.
Уинтроу заекна и замълча, неочаквано смутен. Той откри, че не му е приятно да разказва за това. Тази връзка между него и Вивачия представляваше нещо лично. Не, повече от лично. Интимност.
Мълчанието стана непоносимо. Този път Комфри беше този, който ги спаси.
— Не зная за вас, господа, обаче аз рядко получавам отпуск. И възнамерявам да се отправя към една определена улица, където и цветята, и жените цъфтят красиво. — Той погледна към Майлд. — Погрижи се двамата с Уинтроу да се върнете навреме. Не искам да се налага да ви търся.