— Не съм казвал, че и аз ще ходя с него! — възрази Майлд. — Плановете ми далеч не включват да разглеждам стени.
— Не ми е нужен пазач — додаде Уинтроу. В добавка той изрече мисълта, която според него ги тревожеше. — Няма да се опитвам да избягам. Давам ви думата си, че ще се върна на лодката далеч преди залез-слънце.
Изненаданите изражения на спътниците му издаваха, че те изобщо не са си помисляли за това.
— Разбира се — сухо отбеляза Комфри. — На Ноктестия остров няма къде да се скриеш, а и каймараните не са особено гостоприемни. Ние не се тревожехме за това, Уинтроу. Крес може да бъде опасен за сам моряк. Не просто юнга, а който и да е моряк. Трябва да отидеш с него, Майлд. Колко дълго ще се задържи той да разглежда стени така или иначе?
Майлд бе придобил изключително кисел вид. Думите на Комфри не бяха заповед, тъй като в корабната йерархия двамата се намираха на едно равнище. Но ако младият моряк подминеше тази идея, а Уинтроу се окажеше сполетян от някакви неприятности…
— Ще се справя — настоя юношата. — Не за първи път ще се озова в непознат град. Зная как да се грижа за себе си. Освен това с тези спорове само губим време. Ще ви чакам при лодката, много преди залез. Обещавам.
— Постарай се — заплашително рече Комфри, но настроението веднага се подобри. — Потърси ни в Моряшката улица, когато приключиш с твоите стени. След като започваш да се държиш като моряк, време е да изглеждаш като моряк. — Комфри посочи към татуировката върху ръката си, а Уинтроу се усмихна и тръсна глава. Морякът разпери длан пред носа си. — Не закъснявай.
Уинтроу знаеше, че ако сега му се случеше нещо, всички те щяха да изтъкнат настояването му да се отдели от тях. Беше малко смущаващо да види с каква бързина те го бяха изоставили. При отдалечаването си от лодката те крачеха заедно, но отвъд кейовете моряците се пръснаха като ято, за да се насочат към пивници и бардаци. За момент Уинтроу се поколеба, загледан с копнеж подире им. Те се смееха шумно и дружески се ръгаха в ребрата, докато обясняваха предстоящите си планове. Майлд се мъкнеше по петите им като обнадеждено куче, което неочаквано наведе Уинтроу на мисълта, че младият моряк е постъпил сред това братство едва отскоро, при появата на новия юнга, която да изтласка Майлд над дъното на корабната йерархия.
Но това не го притесняваше особено. Уинтроу знаеше достатъчно, за да разбере, че това му желание за принадлежност е нещо напълно естествено. Освен това, строго си напомни юношата, той бе запознат в достатъчна степен с ученията на Са, за да знае, че има моменти, в които човек трябва да се отдели от групата, в името на собственото си добро. Достатъчно лошо беше, че той не е укорил плановете им за пиянство и разврат. Опитът му да намери причини за това си премълчаване не се увенча с успех — това само би представлявало оправдание. Днес вечерта преди лягане Уинтроу щеше да размисли по-дълбоко над постъпките си. За момента му предстоеше да разглежда цял град, и то в рамките на няколко часа.
Дядовите спомени за разположението на града го напътстваха. В определен чудат смисъл възрастният капитан се разхождаше заедно с него — самият Уинтроу виждаше Крес за първи път, но същевременно можеше да забележи промените, настъпили през последните години. По време на разходката си той разпозна един продавач, излязъл да намести кошниците си с плодове. Уинтроу едва не се обърна към него по име, но в последния момент се усети и вместо това само му се усмихна. Коремът на търговеца определено бе наедрял през последните няколко години. На свой ред мъжът се взираше остро в непознатото момче, което накара Уинтроу да осъзнае, че усмивката му е била прекалено фамилиарна. Младият юноша побърза да се отдалечи.
На площада той спря, за да се вгледа удивено. За главен водоизточник на град Крес служеше артезиански кладенец. Струите му изригваха, обградени от обширен каменен басейн, и образуваха огромен воден купол. От този главен басейн се простираха канали, които отвеждаха водата към различно предназначение — за пиене, за поливане или за поене на животните. Всяко от по-малките корита бе украсено с образи, които издаваха целта му. Преливащите струи се оттичаха в канална система, която се губеше от погледа и най-вероятно отвеждаше до залива. Сред басейните личаха изображения на цветя.
Група млади жени, някои с малки деца, се възползваха от ясния и топъл следобед, за да перат. Уинтроу спря и се загледа в тях. Някои от по-младите бяха нагазили сред самата вода, повдигнали и пристегнали поли, и енергично отделяха мръсотията. Тези девойки се смееха и шумно разговаряха помежду си. По ръба на басейна бяха насядали млади майки, които също почистваха дрехи, но освен това държаха под око децата, които лудуваха край фонтана. Наоколо бяха пръснати кошове с мръсни или вече сушащи се дрехи.