Що за идиот би приел подобно предизвикателство, почуди се Уинтроу. И в следващия момент със свито сърце забеляза ухиления Комфри, облегнат на един от другарите си, да разговаря със звероукротителя. Наоколо вече се събираше малка тълпа зяпачи, предимно моряци, които оживено се обзалагаха помежду си.
Уинтроу се изкушаваше да се отдалечи и да потърси Майлд. Но тогава различи и него сред обзалагащите се. Не му оставаше друго, освен да се присъедини към тях.
Младият моряк го забеляза и му се усмихна:
— Идваш точно навреме, Уинтроу. Комфри ще се бори с мечока. Заложиш ли, ще си удвоиш парите. — И той се приведе по-близо до Уинтроу. — Сигурна работа. Вече видяхме как един лудак спечели. Той просто се качи на гърба на рунтавия и животното веднага отстъпи. Мечкарят не искаше да пуска друг да се бие след това, обаче Комфри настоя.
Неочаквано той се вторачи в Уинтроу.
— Къде ти е ризата?
— Изгубих я, докато се сражавах с градските стражи — отвърна Уинтроу. Той почти успя да вложи шеговитост в тона си, затова остана наскърбен от лекотата, с която Майлд прие думите му. Но в следващия момент той долови миризмата на дъха му. И го видя да дъвче нещо. Киндин. Очите на младия моряк блестяха. Това осъзнаване смути Уинтроу. Този наркотик бе забранен на борда на кораба, защото под негово влияние човек ставаше прекалено безгрижен; ако Майлд се върнеше все още под влиянието му, щеше да си навлече неприятности.
Уинтроу искаше да го посъветва да бъде внимателен, но не можеше да открие начин, по който да подреди думите си.
— Просто исках да се отбия при вас и да кажа, че приключих с разглеждането на града и ще ви чакам в лодката.
— Чакай. Остани. — Другото момче го сграбчи за ръката. — Остани да гледаш. Ще съжаляваш, ако изпуснеш веселбата. И сигурен ли си, че не искаш да заложиш някоя и друга монета? По-добро съотношение няма да намериш. Мечокът е уморен. Трябва да е уморен. Вече се би шест пъти.
— И последният спечели? — попита Уинтроу, принуден от любопитството си.
— Именно. Щом той се покатери на гърба на мецанкото, животното се сви като спяща котка. Да беше видял как се мръщеше звероукротителят, докато плащаше. — Майлд го хвана под ръка. — Последните си пет меднички съм заложил. А Комфри, естествено, е турил доста повече. По-рано той извади късмет с картите. — Другият отново го погледна. — Сигурен ли си, че не искаш да заложиш? Всички залагат на Комфри.
— Аз нямам дори риза, какво остава за пари — изтъкна Уинтроу.
— Да. Прав си. Както и да е… Гледай, започват!
Комфри усмихнато помахваше към другарите си и пристъпваше в очертанията на ринга. Очевидно това представляваше знак за животното, което веднага се изправи на задни лапи. Заради веригите мечокът напредваше тромаво, с малки крачки. Морякът направи лъжливо движение и се хвърли в противоположна посока, с намерението да мине край мечока и да го нападне в гръб.
Ала мъжът не получи шанс да изпълни замисъла си. С лекота, издаваща наличието на дресировка, мечокът се извърна и блъсна моряка. Мощните предни лапи притежаваха далеч по-голям обхват, отколкото Уинтроу бе очаквал. Ударът повали Комфри по лице.
— Ставай! Ставай! — закрещяха другарите му. Уинтроу осъзна, че също е започнал да крещи заедно с тях. А мечокът продължаваше да се движи, отпуснат на четири лапи.
Комфри отдели лице от прашната улица. От носа му се стичаше кръв, но виковете на останалите моряци окуражиха претендента. Той рязко скочи на крака и отново се хвърли към мечока.
Но звярът се надигна, масивен като стена. Една протегната лапа приветства главата на преминаващия Комфри. Този път морякът отхвръкна назад и се стовари по гръб, отскачайки от мръсотията. Уинтроу потръпна и се извърна.
— С него е свършено — простена той към Майлд. — Най-добре да го отнесем до лодката.
— Глупости. Той ще се надигне. И ще успее. Хайде, Комфри, това е един проскубан мечок. Ставай, човече!