Останалите моряци от Вивачия също крещяха. Едва сега Уинтроу различи дрезгавия глас на Торг сред тълпата. Очевидно помощникът също бе освободен и се беше присъединил към другарите си. Юношата бе споходен от увереност, че Торг непременно ще отправи някакво остро подмятане за липсващата му риза. В този момент му се искаше да не е слизал от кораба. Ама че бедствия му беше докарал този ден!
— Връщам се на лодката — обърна се той към Майлд. Другият не го погледна, само стисна ръката му.
— Чакай, той се надига. Казах ти, че ще се надигне. Точно така, Комфри, ще се справиш!
Уинтроу се съмняваше, че Комфри е чул нещо от крясъците на другарите си. Претендентът все още изглеждаше замаян, по-скоро движен от инстинктите си и с намерението да се отдръпне. Ала в мига на раздвижването му животното отново се нахвърли отгоре му и го сграбчи в истинска мечешка прегръдка. Отстрани гледката изглеждаше забавна, само че болезненият вик на Комфри загатваше пропукващи ребра.
— Предаваш ли се? — изкрещя звероукротителят. Морякът започна да кима енергично: не му беше останал дъх да говори.
— Пусни го, Слънчо. Пусни! — нареди мечкарят. Животното се подчини и покорно се отдалечи, за да седне в ъгъла на очертанията. Там то започна да клати муцуна, като че ли приемаше полагащите му се поздрави от тълпата.
Само дето никой не ликуваше.
— Всичките си пари бях заложил! — кресна един моряк. И промърмори нещо за мъжествеността на Комфри, което не бе свързано с току-що протеклата битка.
— Не беше справедливо! — додаде друг. Това беше преобладаващото настроение сред залагалите, само че никой от тях не можа да посочи причина за несправедливостта. Самият Уинтроу би могъл да го стори, но той избра да не излага подозренията си, а вместо това се приближи да помогне на Комфри да се изправи. Майлд и останалите бяха прекалено заети да скърбят над загубите си.
— Ти си жалък гъз, Комфри! — подвикна Торг. — Една окована мечка не можа да повалиш.
Още няколко кисели подмятания се присъединиха към мнението му — моряците от Вивачия не бяха единствените изгубили.
Комфри се надигна, задавен, и се извърна встрани, за да изплюе кръв. Едва сега той разпозна Уинтроу.
— Почти го бях спипал — обясни той. — За малко. Изгубих всичко, което спечелих по-рано. Мамка му. Само да бях малко по-бърз. — Мъжът отново се задави и се оригна бирено. — Почти спечелих.
— Не мисля така — тихо каза Уинтроу, по-скоро на себе си. Но Комфри го чу.
— Наистина му се размина на косъм, хлапе. Ако бях малко по-нисък и по-бърз, всички щяхме да се връщаме на борда с натежали джобове. — Той обърса кръвта от лицето си с опакото на ръката.
— Не мисля — повтори Уинтроу и за негова утеха додаде — Смятам, че е било нагласено. Мъжът, който е спечелил преди теб, е бил човек на мечкаря. Те показват нещо, което изглежда, че кара животното да се предаде, само че в действителност то е било дресирано да очаква точно нещо подобно. И когато някой се опита да го стори, мечокът знае как да реагира. Затова ти не успя. Вината не е твоя, Комфри. Беше номер. Ела, да се връщаме на кораба. — Той прегърна моряка през рамо.
Ала Комфри рязко се извъртя.
— Хей, мечкарю! Ти мамиш! Ти измами мен и приятелите ми! — Настъпи сепната тишина, сред която Комфри оповести: — Искам си парите обратно.
Звероукротителят тъкмо събираше печалбите си и се канеше да си върви. Той не отговори, а отново взе веригата на животното. И щеше да си отиде необезпокояван, въпреки вика на Комфри, ако неколцина моряци от друг кораб не бяха пристъпили пред него.
— Истина ли е? — попита един. — Наистина ли е нагласено?
Мечкарят хвърли бърз поглед към разгневените зяпачи.
— Не, разбира се! — навъси се той. — Как би могло да е нагласено? Видяхте човека, видяхте мечока! Те бяха сами на ринга. Той си плати за шанс да се бори с мечока и изгуби. Няма нищо скрито!
В известен смисъл думите му бяха искрени. Уинтроу очакваше, че моряците неохотно ще се съгласят. Но той не бе взел предвид изпития от тях алкохол, нито прахосаните пари. Щом вероятността от измама бъдеше спомената, едно обикновено отричане нямаше да ги убеди. Един, по-чевръст от останалите, неочаквано каза:
— Къде отиде онзи, който спечели по-рано? Той твой приятел ли е? Мечокът познава ли го?
— Как бих могъл да зная къде е? — тросна се мечкарят. — Сигурно харчи парите, които спечели.
Сянка на притеснение пробяга по лицето му; той отново се огледа, сякаш търсеше някого.
— Аз мисля, че мечокът е бил дресиран — гневно заяви нечий глас. За Уинтроу това представляваше най-очевидният и, в този контекст, най-глупавият аргумент.