— Битката не беше честна. Искам си парите — рече друг. Почти веднага този иск бе подет от останалите събрани. Мечкарят напразно се огледа; сред тази тълпа той нямаше съюзници.
— Казахме, че си искаме парите! — изтъкна Торг. Той пристъпи до мечкаря и доближи лицето си до неговото. — С Комфри служим на един кораб. Да не си мислиш, че ние просто ще стоим и ще гледаме как един измамник му задига спечелените с труд пари? Ти изложи и измами нашия другар, а Са да ме тръшне, ние не търпим подобни неща.
Подобно на повечето побойници, той умееше да амбицира околните.
— Или мислиш, че не бихме могли просто да си ги вземем, ако решиш да не ни ги дадеш? — додаде вторият помощник.
Звероукротителят се намираше в незавидна ситуация и сам осъзнаваше това. Той местеше поглед около себе си във видимо очакване да види някакъв компромис.
— Ето какво — рязко каза той. — Нито аз, нито мечокът сме използвали измама. И мисля, че повечето от вас осъзнават това. Но въпреки това аз ще проявя щедрост. Всеки от вас, който поиска, ще може да се бори с мечока безплатно. Ако вашият човек спечели, ще ви изплатя всичките предишни залози. Ако изгуби, ще си задържа парите. Това справедливо ли ви се струва? Давам ви шанс да си върнете парите.
След кратко мълчание тълпата замърмори одобрително. Кой ли глупак щеше да се изправи срещу мечока сега, почуди се Уинтроу.
— Върви, Уин — предложи Комфри и блъсна момчето напред. — Ти си бърз и дребен. Просто трябва да се стрелнеш край него и да му се покатериш на гърба.
— Не, благодаря. — Със същата бързина Уинтроу зае предишното си място. Но неколцина от околните бяха чули думите на колегата си; друг моряк се обади:
— Да, нека юнгата да се пробва. Той е повратлив и бърз. Бас държа, че ще може да се хлъзне край мечока и да ни спечели парите обратно.
— Не — повтори Уинтроу по-високо, само че гласът му остана погълнат от шумно изразяваното съгласие. Вече не само собствените му другари го насърчаваха, а и останалите моряци.
Със залитащата си походка Торг се приближи до него. Той миришеше на бира.
— Тъй значи — изсумтя помощникът. — Смяташ, че ще можеш да ни върнеш парите? Аз лично се съмнявам. Но пък защо да не опиташ. — Торг сграбчи ръката му и го повлече към очертанията. — Нашият юнга иска да се пробва.
— Не — остро прошепна Уинтроу в отговор. — Не искам.
Торг се навъси насреща му.
— Просто се стрелни край него и скочи на гърба му — обясни той с пресилено търпелив глас. — За мършав съсел като теб това не би представлявало проблем.
— Няма да го направя — високо каза Уинтроу. Отвърна му смях, а лицето на Торг потъмня от гняв.
— Напротив — каза той.
— На хлапето не му стиска — долетя нечий отчетлив глас.
Звероукротителят бе отвел животното си обратно на ринга.
— Е, момчето ще опита ли?
— Не! — отвърна високо Уинтроу, а Торг заяви решително:
— Да, ще опита. Просто му трябва малко време. — Той се извъртя към Уинтроу и започна да съска. — Излагаш всички ни. И кораба си! Върви и ни спечели обратно парите.
Уинтроу поклати глава.
— Щом си толкова настоятелен, върви ти. Аз не съм толкова глупав, че да се бия с мечка. Дори и да успея да притичам край животното и да скоча на гърба му, нищо не гарантира, че то ще се предаде.
— Аз ще се пробвам! — предложи Майлд с блеснали очи.
— Не, Майлд, недей — възрази другото момче. — Глупаво е. Ако не беше киндинът, ти сам би се осъзнал. Щом Торг иска, нека той го стори.
— Аз съм прекалено пиян — спокойно призна Торг. — Хайде, Уинтроу. Покажи ни, че ти стиска. Докажи, че си мъж.
Уинтроу погледна към мечока. Това беше глупаво. Той знаеше, че това е глупаво. Нима трябваше да се доказва точно пред Торг.
— Не. — Той изрече думите категорично. — Няма да го направя.
— Момчето не иска, а аз също не искам да стоя тук цял ден. Парите си остават за мен, момчета. — Мечкарят сви рамене и се усмихна широко.
Някой от тълпата се изказа остро по адрес на целия екипаж на Вивачия.
— Чакай. Аз ще опитам. — Това отново беше Майлд, все така ухилен.
— Майлд, не го прави! — умолително каза Уинтроу.
— Че защо пък не? Мен не ме е страх. Освен това някой трябва да ни върне парите. — Той нетърпеливо се раздвижи. — Не бива местните да си мислят, че на борда на Вивачия служат страхливци.
— Недей, Майлд! Ще пострадаш.
Торг го разтърси жестоко.
— Млъкни! — каза той сред поредно оригване. — Майлд не се бои. Щом иска, нека опита. А може би искаш ти да го сториш? По-бързо, решавай! Един от двама ви трябва да ни върне парите. Почти не остава време.