— Преди да започнем да преговаряме за поредния товар, предлагам да обсъдим взаимните ползи, които биха изникнали от увереността, че аз винаги ще бъда вашият първи избор за прекупвач.
— Ползата за вас е очевидна веднага. Но трябва да призная, че виждам малка полза за нас от подобно споразумение.
Фолдин сплете пръсти над жилетката си и се усмихна покровителствено.
— Виждате малка полза в наличието на партньор, който е винаги готов и склонен да закупи донесеното от вас? Не виждате полза в гарантираното получаване на най-добрите цени, без значение от големината на товара ви? Когато разполагате с партньор на брега, няма да ви се налага да разпродавате всичко в рамките на ден или два. Един подобен партньор би разполагал с възможността да складира товара и да го изкарва на пазара единствено сред най-благоприятни условия. Как да ви кажа, капитан Кенит, когато пристигнете в някое пристанище и продадете сто бъчви ром наведнъж, количеството на товара превръща качеството в нещо обичайно. Един партньор със склад би задържал същите тези бъчви и би продавал само по няколко наведнъж, с което би увеличил цената им. Има и нещо друго. Един партньор не би продал тези бъчонки в Заграба. Че защо да прави подобно нещо? Достатъчно е той да разполага с един малък кораб, за да обхожда околните острови и поселища, да изгражда пазар. А веднъж или дважди годишно същият този кораб би могъл да пътува до Бингтаун, да речем, или дори до Джамаилия, където да продава най-качествените продукти от последната година на тамошните търговци.
Соркор изглеждаше прекалено впечатлен. Кенит удържа желанието си да го сръчка с ботуша си; това само би прибавило и стреснат вид. Вместо това капитанът се отпусна в неудобния си стол.
— Всеизвестни неща — небрежно заяви той. — Вашите предложения далеч не са нещо необичайно, Фолдин.
Фолдин кимна несмутимо.
— Много от забележителните идеи далеч не са необичайни. Те просто се превръщат в уникални когато хората, които притежават способността да ги въведат, се съберат. — Той замълча, претеглящ следващите си думи. — Из Заграба се говори, че вие имате амбиции. Амбиции, които, ако ми позволите да добавя, далеч не са необичайни. Вие искате да се издигнете. Някои изричат думата крал и се подсмихват. Но аз не съм от тях. Аз не съм изричал тази дума в предложението си към вас. Но в подобно съдружие човек би могъл да се издигне до позиция, притежаваща подобно влияние и богатства. С или без кралско название. Думи като тези имат тенденцията да смущават людете. Но аз смятам, че вие не се стремите към конкретната дума, а към самото съответстващо ѝ съществуване.
И Фолдин се облегна назад, приключил. Удивеният поглед на Соркор подскачаше между капитана и домакина. Едно беше да чуе капитана си да говори за жажда за власт. Съвсем друго беше да открие, че един почитан посредник приема тези думи на сериозно.
Кенит внимателно облиза устни и хвърли поглед към амулета си. Дребното личице се хилеше; то му намигна и прилепи устни като подкана към мълчание. Капитанът с мъка отклони поглед от него. Той установи, че е престанал да се обляга.
Сега пиратът успокои лицето си и отклони поглед от дървената главица.
— Онова, което предлагате, далеч не е свързано с обикновена търговия — каза той, загледан във Фолдин. — Повече от веднъж вие споменахте партньорство. Сътрудничество. Партньор, скъпи ми Фолдин, е дума, на която аз и моят първи помощник отдаваме много специално значение. До този момент двамата с него сме я употребявали единствено по взаимен адрес. Защото ние с него сме хора, които познаваме истинската същина на тази дума. Партньор. Сами по себе си парите не са достатъчни, за да го осигурят.
Кенит се надяваше, че Соркор няма да пропусне това напомняне за взаимна лоялност. Що се отнася до Фолдин, той бе започнал да придобива сепнат вид, затова капитанът му се усмихна.
— Но ние все още сме склонни да ви изслушаме. — И Кенит се облегна назад.
Прекупвачът бавно си пое дъх и погледна гостите си преценяващо.
— Разбирам какво правите, господа. Вие акумулирате не само богатство, но и влияние. Верността на хората ви и силата на корабите се намират зад тази вярност. Но онова, което аз имам да ви предложа, бива трупано далеч по-трудно. То е нещо, което само времето може да предостави. — Той замълча, за да подчертае следващата си дума. — Порядъчност.