Соркор объркано погледна капитана си. Кенит му направи почти незабележим жест. Почакай, напътстваше движението на ръката му. Не променяй нищо.
— Порядъчност? — Кенит прибави известен присмех в повтарянето си.
Фолдин мълчаливо прочисти гърло и рискува.
— За да придобиете желаното от вас, сър, вие трябва да уверите хората. Нищо не закрепва мнението на едно общество по-добре от порядъчността. Ако ми позволите известна дързост, с тукашното общество вас нищо не ви свързва. Нито дом, нито земя, нито съпруга или семейство. Вие не притежавате никакви кръвни връзки с онези, изграждащи този град. Някога тези неща не са били от значение. Тогава всички ние сме били избягали роби, прокуденици, дребни престъпници, длъжници, бунтовници. — Той изчака двамата му гости да кимнат неохотно, преди да продължи. — Но това, господа, е било преди едно-две поколения.
В гласа му започваше да се долавя вълнение.
— И съм убеден, че и самите вие споделяте видяното от мен. Времената ни променят. Самият аз съм тук от двадесет години. Моята съпруга е родена в този град, децата ми също. Ако искаме от тукашната кал и нейните бараки да изникне истинско общество, то ние ще бъдем неговата основа. Ние и останалите като нас. И онези, които са се присъединили към нашите семейства.
Кенит не бе доловил някакъв сигнал от страна на домакина, но знак несъмнено имаше, защото домакинята и две млади момичета се появиха точно в този момент, понесли подноси с хляб, плодове, пушено месо и сирене. Чертите на търговеца веднага личаха в лицата на младите жени: това бяха дъщерите му. Неговите чипове върху игралната маса; негов ключ към порядъчност. Те не бяха курви. Те не посмяха да погледнат към Кенит, но едната срамежливо се усмихна към Соркор и го погледна изпод вежди. Капитанът прецени, че те са най-вероятно и девствени, и никога не са крачили по улиците на Заграба без зоркия поглед на майчица. Освен това те не изглеждаха зле. Дуржа все още личеше в бледата им кожа и руса като мед коса, но очите им бяха тъмнокафяви и издължени. И двете бяха пухкави като узрял плод, с пълнички ръце. Те оставиха донесеното пред гостите и майка си.
Соркор бе свел очи към чинията си, но замислено дъвчеше долната си устна. Неочаквано той дръзко се загледа в една от сестрите. Тя се изчерви в отговор и не го погледна право в очите, но и не се извърна. По-малката надали беше на повече от петнадесет, а сестра ѝ надали надхвърляше седемнадесет години. Те бяха гладки и недокоснати, жив отклик от един нежен свят, където жените бяха нежни и тихи и с отдаденост се грижеха за съпрузите си. Свят, за какъвто много мъже вероятно мечтаеха, помисли си Кенит. Очевидно Соркор бе един от тях. Каква друга награда би могла да бъде по-недостъпна за един белязан и татуиран пират от доброволната прегръдка на една девица с млечнобяла кожа? Най-недостижимото винаги беше и най-желано.
Фолдин се престори, че не забелязва как един от посетителите оглежда дъщеря му. Вместо това той възкликна:
— Нека оставим работата за момент, господа, и да се подкрепим. Предоставям ви гостоприемството на дома си. Ако не се лъжа, с моята съпруга вече се познавате. А това са дъщерите ми, Алисъм и Лили.
Всяка от девойките кимна в отговор на името си. Те се бяха настанили между родителите си.
Тези двете, размишляваше Кенит, бяха само първото предложение от Заграба. Може би не най-доброто. А и никъде не беше казано, че порядъчността трябва да бъде предоставена от Заграба. Из околните острови съществуваха и други пиратски пристанища. С други прекупвачи, по-заможни от Фолдин. Нямаше нужда Кенит да бърза с избора си. Никаква.
Слънцето бе изминало голяма част от своя път, преди Кенит и Соркор да изникнат от дома на Фолдин. Капитанът бе продал товара си с голяма печалба; и нещо повече, той бе сторил това, без да се обвързва категорично. След като жените бяха се оттеглили, Кенит бе заявил, че макар ползите от подобно партньорство да са неоспорими, никой не би могъл да бъде достатъчно безсърдечен, за да избързва в други аспекти на подобен съюз. Фолдин бе останал с привилегията да знае, че ще има възможността първи да наддава за стоките, които Мариета докараше в Заграба. Той беше достатъчно опитен търговец, за да види, че това е лошо предложение, но достатъчно мъдър, за да разбере, че за момента по-добро няма да получи. По тази причина домакинът се бе усмихнал сковано и бе приел.
— Почти се виждаше как сумите щракат в главата му. Колко ли ще ни надплати за следващите ни три товара, за да ни увери в добрите си намерения? — шеговито се обърна Кенит към помощника си.
— По-малката… тя Алисъм ли се казваше, или Лили? — предпазливо запита Соркор.