Това беше глупав момент да умре, каза си той, докато отбиваше едното острие с меча си, а другото отклоняваше с ръкав. Дебелият плат на дрехата усвои по-голямата част от атаката. Нападателят му веднага измени тактиката си и започна да залага на разсичания вместо на намушквания. Кенит трябваше постоянно да отстъпва пред двойната заплаха, без да получи възможност за нещо различно от отбрана. Двамата му противници се смееха и весело си подвикваха един на друг — нещо за крале, роби и курви. Кенит не ги слушаше; той не можеше да си позволи да се вслушва, защото и секунда разсеяност би се оказала фатална. Цялото му внимание бе насочено към двете остриета и двамата противници, които си служеха с тях. И той осъзна, че е настъпило време да решава. Да ги накара да го убият сега, бързо, или да се сражава до последно, рискувайки бавна и подигравателна гибел?
Той бе не по-малко сепнат, когато юрганът рязко обгърна единия от противниците. Нападателят не получи възможност да се освободи, защото тази атака бе последвана и от останалите чаршафи. И от възглавниците. Платът обгърна вражеските мечове и се заплете в краката им. Единият се оказа покрит с чаршаф, като ходещ труп. Подходящо, каза си Кенит. Неговият меч разсече лененото покривало; при отдръпването на мястото на разсеченото започна да разцъфва ален цвят. А Ета, пищяща и ругаеща, сграбчи пухения дюшек и се хвърли към последния нападател. Кенит бързо доуби наръгания. Междувременно Ета бе напипала главата на другия противник и методично я стоварваше в пода. Изпод покривката долитаха приглушени викове; онзи се мъчеше да се освободи. Капитанът небрежно се погрижи и за него, заравяйки острието си от лявата страна на гърдите му. Чаршафът престана да се мята. Ета продължи да блъска главата му в дъските.
— Вече можеш да спреш — изтъкна Кенит. Тя рязко престана, но звукът не спря.
И двамата се обърнаха към кънтящите по стълбището стъпки. Ета, приклекнала гола над жертвата си, несъзнателно оголи зъби — това допълни приликата ѝ с подивяла котка. Кенит бързо започна да си проправя път през тела и завивки, за да залости вратата. Той се опита да я тръшне, но трупът на първия противник попречи. Капитанът го изблъска встрани, само че не успя да повтори опита си със затварянето: изритана, вратата отхвърча и се удари в стената. Капитанът успя да я улови, преди тя да се е стоварила в лицето на изникналия Соркор.
Лицето на заместника му бе почервеняло от тичане. Същото се отнасяше и за останалите пирати, които дотичаха зад него.
— Един старец… — задъхано каза той. — Дойде при кораба. Каза, че може би имате неприятности тук.
— Това се казва добре похарчена сребърна монета — отбеляза гласец. Соркор погледна към Ета, решил, че тя е проговорила, и смутено извърна очи от голата и окървавена жена. Със залитане тя се изправи, загледана в нахлулите. И неловко се приведе, за да придърпа едно от одеялата пред себе си. Този ѝ жест отви неподвижната ръка на труп.
— Неприятности — сухо повтори Кенит. — Малко. — Той прибра меча си и посочи към трупа до вратата. — Би ли ми подал ножа?
Соркор приклекна до мъртвеца.
— Вие бяхте прав — ненужно каза той. — В града е имало и такива, които не са били доволни от нас. Някои са били разгневени. Това Рей ли е? От Морската лисана?
— Не зная — призна Кенит. — Той така и не ми се представи.
Капитанът се приведе, за да отгърне останалите мъртъвци.
— Рей беше — промълви Ета с разцепени устни. — Познавам го.
Тя си пое дъх и продължи:
— Всички те бяха от екипажа на Морската лисана. — Проститутката посочи към мъжа, чиято глава тя бе блъскала о дъските. — Това беше техният капитан. Скелт. Те непрекъснато казваха как щели да ти покажат, че всеки пират е крал на себе си. И че нямали нужда от теб. И че ти не би могъл да се разполагаш с тях — додаде тя с по-тих глас.
— Общо шестима — удивено отбеляза един от хората на Кенит. — Капитанът самичък е надвил шестима.
— Колко бяха онези отвън? — любопитно попита Кенит, докато си прибираше ножа.
— Четирима. Десет срещу един. Големи храбреци, нали? — процеди Соркор.
Капитанът сви рамене:
— Ако аз исках да се убедя, че някой ще бъде убит, щях да постъпя по същия начин. — И той се усмихна към заместника си. — И въпреки това те не успяха. Десетима. Те наистина се страхуват от мен, щом прибягват до такива мерки.