В последващите дни, всеки път, когато я споходеха съмнения, Малта прочиташе кратката бележка и се успокояваше, че разполага с бащиното си позволение. И не само позволението, а и съдействието му. Парите доказваха това. По-късно майка ѝ щеше да заклейми това съдействие като съучастничество.
Майка ѝ беше толкова предвидима. Също като баба ѝ. Баба ѝ бе отказала да присъства на есенния бал, посочвайки продължаващия траур като причина. Това беше единственото оправдание, от което майка ѝ се нуждаеше, за да съобщи на дъщеря си, че семейство Вестрит няма да присъства на бала. Така че, бе рекла майка ѝ, разговорите за роклички и рокли ставаха излишни. Тя бе накарала Рейч да я учи да танцува; вече търсеха и добър наставник, който да я запознае с етикета. А до намирането му Рейч щеше да се нагърби и с тези задължения. Това било предостатъчно за една девойка на годините на Малта.
Остротата на майчиния ѝ тон в този разговор я бе изненадала. Когато Малта се бе престрашила да напомни за разрешеното от баща ѝ, собствената ѝ майка се бе нахвърлила отгоре ѝ едва ли не разгневена.
— Баща ти не е тук — студено изтъкна тя. — За разлика от мен. Аз най-добре зная какво е пристойно за едно младо бингтаунско момиче. Нещо, което и на теб би трябвало да е известно. Тепърва ще има предостатъчно време да бъдеш жена, Малта. Напълно естествено е, че тези неща са ти изключително интересни. Също както е естествено да си мечтаеш за красиви рокли и прекрасни вечери, в които танцуваш с красиви младежи. Но прекаленото любопитство и склонността… Те биха могли да те тласнат по пътя на леля ти Алтея. Довери ми се. Аз ще ти кажа кога е настъпило подходящото време. Ти още не можеш да разбереш, че този бал далеч не е свързан само с красиви дрехи и красиви момчета с блеснали очи. Аз съм жена от Бингтаун, бингтаунска Търговка, и познавам тези неща. За разлика от баща ти. Затова се успокой, за да не изгубиш онова, с което си се сдобила.
Тъй бе рекла майка ѝ и бе напуснала трапезарията, без да остави на дъщеря си възможност за възражения. Малта не би възразила. Тя вече бе решила, че не ѝ се налага да спори. Това само би събудило подозренията на майка ѝ и би я направило по-внимателна. Нямаше смисъл да усложнява ситуацията си по подобен начин.
Баща ѝ бе предложил зелена коприна. За щастие в морското сандъче на леля Алтея имаше достатъчно от този плат. Малта бе изгаряла от нетърпение да се запознае със съдържанието му, само че майка ѝ уморено бе заявила, че то не я касае. Сандъчето се бе оказало отключено — леля Алтея никога не си правеше труда да заключва. И тъй като леля ѝ със сигурност нямаше да ползва този плат, Малта не виждаше смисъл в изоставянето му. И друго — използвайки този плат, тя щеше да разполага с повече пари за самата изработка на роклята. Това беше проява на пестеливост. Нима баща ѝ не бе изтъквал, че това е полезно качество за една жена?
От Дело Трел тя се осведоми за името на добра шивачка. Малта се срамуваше от необходимостта да се обръща към приятелката си за нещо толкова важно, ала в случая просто се налагаше: майка ѝ и баба ѝ бяха толкова старомодни… Почти всички техни дрехи биваха кроени и шити у дома, от старата бавачка. Понякога дори те двете се включваха в шиенето. По тази причина нито един от тоалетите им не бе изработен в последния джамаилски стил. Те просто си харесваха дадена кройка на някой от приемите и я използваха като вдъхновение за следващата си рокля. Но съшитите по подобен начин дрехи винаги щяха да си останат копия. Никой не оставаше впечатлен от дрехите, с които се появяваха жените от рода Вестрит. Техните тоалети не бяха тласнали никого към обсъждане; не бяха вдъхновили ничии глави да се сведат в завистлив шепот отвъд ветрилата. Те бяха прекалено консервативни. И прекалено скучни.
Само че Малта нямаше никакво намерение да се проявява със сухостта на майка си, нито като мъжкаранестата си леля Алтея. Тя възнамеряваше да бъде тайнствена и вълшебна, свенливо сдържана и непознаваема и в същото време дръзновена и екстравагантна. Трудно ѝ беше да обясни всичко това на шивачката си, разочароващо стара жена, която неодобрително изсумтя над зелената коприна, донесена ѝ от Малта.
— Този цвят ще те накара да изглеждаш болнава — каза шивачката и поклати сивата си глава. — Розово, червено и оранжево, това са твоите цветове.
Възрастната жена все още носеше силния акцент на родната си Дуржа, който придаваше на думите ѝ тежестта на пророчество. В отговор Малта стисна устни и не каза нищо. Нейният баща беше Търговец, обиколил целия свят. Той много добре знаеше какви цветове отиват на жените.