Подир това възрастната Файла се зае да ѝ взема мерки, като през цялото време мърмореше, притиснала още неизползвани карфици между устните си. Тя отрязваше и наместваше хартиени форми около цялата Малта, без да обръща внимание на възраженията на девойката, които определиха деколтето като прекалено стегнато и полата за прекалено къса. По време на третото възражение Файла Карт изплю карфиците в ръката си и остро изгледа младата си клиентка.
— Да не искаш да приличаш на повлекана? На белезникава повлекана?
Малта безмълвно поклати глава. Тя се опитваше да си припомни как изглежда цветето повлекана.
— Тогава ще ме слушаш. Аз ще ти ушия хубава рокличка, за която мама и тате с радост ще ми платят. Разбрахме ли се?
— Но аз нося парите и сега. Мои собствени пари. Освен това искам истинска рокля, а не рокличка — възвърна смелостта си Малта.
Файла Карт бавно се отдръпна, разтриваща кръста си.
— Женска рокля? А кой ще носи тази рокля, ти или някоя жена?
— Аз. — Малта успя да запази гласа си спокоен.
Шивачката се почеса под долната устна. Там растеше космата брадавица.
— Не. — Тя бавно поклати глава. — Ти си прекалено малка. Ще изглеждаш глупаво. Ще ти ушия прекрасна рокличка. Никое друго момиче няма да има такава. Всички те ще се взират в теб, ще подръпват полите на майките си и ще им те показват.
Вместо отговор Малта рязко свали хартиените форми и ги остави да се свлекат на земята.
— Нямам намерение да се показвам интересна на момичетата — наперено каза тя. — Приятен ден.
И тя напусна магазина, отнасяйки плата със себе си, за да се впусне в собствено търсене. Да намери шивачка, която ще изпълни нейните желания. За момент тя не можа да не се почуди: дали Дело Трел не я беше изпратила умишлено при тази отвратителна старица, загатвайки, че на приятелката ѝ все още се полага да носи колосани момичешки роклички? В последно време Дело бе започнала да се надува и с навирен нос да намеква за много неща, които Малта — малката Малта — просто не би могла да разбере за сегашния ѝ живот. Сякаш двете не бяха другарували още от прохождането си!
Младата шивачка, на която Малта се спря, носеше пола, напомняща дълъг копринен шал, едновременно обгръщащ и загатващ силуета на краката ѝ. Тя не се впусна да мърмори за цвета на плата, не се и опита да опакова клиентката си в хартия. Вместо това шивачката бързо ѝ взе мерки и започна да говори за неща като пеперудени ръкави и как умело разположената дантела би могла да придаде пълнота към развиващата се девическа гръд. Малта бързо разбра, че е направила добър избор. У дома тя се бе прибрала едва ли не пърхаща от щастие, оправдавайки закъснението си с невъзможност да открие свободна кола.
Този ѝ правилен избор отключи цяла лавина късмет. Шивачката имаше братовчед, който изработваше бални обувки; тя изпрати Малта при него, когато девойката се отби за втората проба. Освен това тя ѝ напомни за нуждата от бижута. И ѝ обясни, че самата стойност на бижутата не е толкова важна, колкото ефектът, пораждан от проблясъка им. Стъклените имитации щяха да свършат същата работа като истински скъпоценни камъни; а с бюджет като своя Малта можеше да си позволи от най-големите. Тези бижута също бяха осигурени от роднина — този път братовчедка, която дойде да покаже стоката си по време на третата проба. При посещението за последната проба на роклята и обувките, и бижутата бяха готови. Шивачката Терител бе достатъчно любезна да ѝ покаже как да гримира устните и очите си в съответствие с последната мода. И дори продаде на девойката някои от собствените си гримове. По-голям късмет Малта трудно би могла да извади.
— Да видя мечтата си осъществена — това си струваше всяка монета — каза ѝ Малта и с радост ѝ връчи кесийката, осигурена от баща ѝ. Това се бе случило два дена преди бала.
Бяха ѝ необходими и здрави нерви, и изобретателност, за да успее да отнесе у дома опакованата в хартия рокля и да я скрие успешно от майка си. И от бавачката. Въпросната старица вече не получаваше достатъчно работа — Силдин бе станал прекалено голям, за да бъде обучаван от нея — и непрекъснато се тътреше по петите на Малта. Цялото онова почистване, което тя правеше в стаята ѝ, в действителност беше оправдание за ровене из вещите ѝ. На всичкото отгоре възрастната жена си позволяваше да ѝ задава въпроси за неща, за каквито една слугиня нямаше никакво право да ѝ държи сметка. Откъде си взела този парфюм? Майка ти знае ли, че ще излизаш с тези обици?