Погледът ѝ следеше наперените стъпки на Род. Той рязко спря и с дълбок поклон направи път на една млада невяста. Нейният съпруг не изглеждаше никак доволен от тази проява на галантност.
А пред входа вече спираше поредната карета. Изрисуваният върху вратата ѝ родов герб показваше, че тя е собственост на семейство Трентор. Бели коне бяха впрегнати в нея; над главите им се развяваха щраусови пера. Пред погледа на Малта семейството започна да слиза, най-напред родителите, облечени в изискано гълъбовосиво, а сетне и трите неомъжени дъщери, всичките облечени в червеникаво злато и хванати за ръце — сякаш се бояха, че някой мъж ще се опита да ги открадне. Малта тихо изсумтя при вида им. Брат им Крион слезе последен. Той беше облечен в сиво, като баща си, но шалът му имаше по-златист оттенък от роклите на сестрите му. Тази вечер той бе избрал бели ръкавици. Крион навсякъде ходеше с ръкавици, които прикриваха белезите от изгоряло по ръцете му: като малък той бе паднал в огъня. Той се срамуваше от ръцете си и от стиховете, които пишеше. Тях Крион никога не четеше сам, а оставяше това на сестрите си. Косата му бе кестенява; по-рано лицето му бе изписано с лунички, а очите му бяха зелени. Дело бе доверила на Малта, че може би го обича. Някой ден, бе добавила тя, се надявала лично да чете последните му стихове. Той бил изключително нежна душа, с въздишка бе заключила приятелката ѝ.
Малта го наблюдаваше как се изкачва по стълбите и въздъхна на свой ред. Тя копнееше да се влюби. Копнееше да узнае повече за мъжете, да говори с разбиране за един или друг, да се изчервява при изричането на нечие име или да се навъсва в отговор на нечий тъмноок поглед. Майка ѝ грешеше! Грешеше с настояването си, че има достатъчно време, в което Малта да бъде жена, с настояванията си за изчакване. Годините, в които Малта можеше да бъде жена с избор, бяха прекалено малко. Твърде скоро жените се омъжваха и наедряваха от носените деца. Малта не мечтаеше за покорен съпруг и множество люлки. Тя жадуваше за изживявания като това, за тези нощи в сенките, за тези си копнежи. И за вниманието на мъже, които не можеха да я обявят за своя собственост.
Е, това нямаше да се случи, ако тя останеше да се крие в сенките. Малта решително сне наметалото си, сгъна го и го хвърли под един храст, за да го прибере на излизане. Почти ѝ се искаше майка ѝ и баба ѝ също да бяха дошли, за да може тя да пристигне с карета; да бъде уверена, че пътуването не е развалило прическата ѝ или грима ѝ. Във въображението си тя се появяваше заедно с цялото си семейство и красивият ѝ баща протягаше лакът към нея, за да я придружи до вратата. Ала тази моментна представа доведе със себе си и образа на смутения и дребен Уинтроу, тътрещ се подире им в кафеникавия си жречески пеньоар, и майка ѝ, облечена в строга и затворена рокля. Представата я накара да трепне. Тя не се срамуваше от близките си. И би се радвала на присъствието им, стига те да знаеха как да се държат и обличат. Нима тя не бе молила майка си отново и отново за този бал? Само за да получи отказ. Налагаше се Малта сама да пристъпи в живота като жена. Девойката щеше да стори това храбро, като допуска само отсянка на мъката и самотата ѝ да изникне върху лика ѝ. Тази нощ щеше да бъде посветена на смеха, радостта от живота и очарованието, разбира се, но в един момент на разкриване нечий разбиращ поглед щеше да я докосне и да познае немарата, на която близките ѝ я бяха осъдили.
Тя бавно си пое дъх и закрачи към светлината и разтворените в приветствие двери.
Конете на Трентор вече се отдалечаваха. Мястото на тяхната карета вече биваше заемано от друга семейна кола. Семейство Трел, осъзна Малта, сепната и същевременно възторжена. С тази карета щеше да пристигне Дело, уви, придружавана от родителите си и Керуин. Ако Малта се срещнеше с тях пред входа, родителите на Дело несъмнено щяха да попитат за майка ѝ и баба ѝ. А тя още не беше готова да дава подобни обяснения. Но пък от друга страна щеше да бъде забавно да влезе в залата, хванала Дело под ръка — две смайващи млади жени от Търговски родове, пристъпващи заедно в обществото.
Девойката направи още една крачка към каретата. Ако родителите и братът на Дело слезеха първи, Малта имаше шанс да повика приятелката си и да я накара да я изчака.
Родителите на Дело действително слязоха първи. Нейната майка изглеждаше зашеметяващо. Тя носеше рокля с умишлено изчистена кройка и тъмносин цвят. Раменете и шията стояха открити, красени единствено от сребърна верижка с парфюмни перли. Да можеше и майката на Малта да се появи с подобен тоалет, пък дори и само веднъж. Дори от разстояние се усещаше тежкото ухание на ароматните бижута.