— Мълчи! — прошепна той. — Не казвай нищо.
Подир това пълничкият мъж се обърна и се поклони ниско на пратениците, които тъкмо слизаха от каретата си. Малта успя да ги зърне покрай туловището му. Тази година те бяха трима, един нисък и двама високи. Единствено този детайл разкриваха наметалата им. Тя никога не бе съзирала подобни плащове — с тъкан, която посрещаше неподвижността с черен цвят, а най-малкото движение подчертаваше с редуващи се багри. Зелено, синьо и червено пламваха при раздвижване.
— Търговецо Рестарт — приветства един от пратениците. Този поздрав бе изречен от женски глас.
— Търговке Винтагли. — Той се поклони още по-ниско. — Приветствам ви в Бингтаун и на нашия бал.
— Благодаря ви, Давад. Предполагам, че ще ви видя вътре?
— Разбира се — отвърна той. — Веднага щом си намеря ръкавиците. Изпуснал съм ги някъде в купето.
— Колко небрежно от ваша страна! — меко го смъмри тя. Гласът ѝ милваше думите по чудат начин.
След тази размяна на приветствия жената последва спътниците си и остави Рестарт да се поти. В момента, в който вратите на залата се затвориха след семейството от Дъждовните земи, той рязко се извъртя към Малта и я сграбчи за ръката.
— Къде е баба ти? — остро попита Търговецът. — Къде е майка ти?
Малта трябваше да излъже. Трябваше да каже, че те отдавна са вътре, а тя просто е излязла да си поеме свеж въздух. Но вместо това тя каза прямо:
— Дойдох сама. — Тя отмести поглед от него и продължи с тона на един възрастен към друг. — Откакто дядо умря, мама и баба станаха още по-затворени. Толкова е тъжно. Аз знаех със сигурност, че ако не изляза, просто ще полудея. Вие не можете да си представите колко мрачно…
Малта изохка, защото той отново я стисна за ръката и я задърпа към купето.
— Бързо… преди някой да те е видял… не си разговаряла с никого, нали?
— Ами… не. Само с Дело и брат ѝ. Току-що пристигнах и… пуснете ме! Ще ми смачкате роклята!
Начинът, по който той я блъсна вътре и се покатери след нея, я вцепени от ужас. Какво беше намислил той? Малта бе чувала за мъже, които буквално полудявали от страст. Но тя не можеше да си представи, че Давад Рестарт е един от тези хора. Та той беше стар! Дори представата за подобна мисъл я отвращаваше.
Той дръпна вратата, ала насиленият по-рано механизъм отказа да я задържи. Давад остана да я държи и подвикна на кочияша:
— Карай към дома на Вестрит. И бързо! — Подир това той се обърна към Малта. — Седни. Ще те заведа вкъщи.
— Защо? Не искам! Искам да отида на бала. Вие нямате право да ми нареждате. Не сте ми баща!
Каретата потегли рязко, с тласък, запратил Малта към седалката. Пуфтящият Рестарт продължаваше да придържа вратата.
— Не, аз не съм ти баща — грубо се съгласи Търговецът. — И съм благодарен на Са за това, защото след подобна постъпка не бих знаел какво да правя с теб. Бедната Роника! Сякаш малко неща ѝ се струпаха на главата тази година. Нима не беше достатъчно лошо, че твоята леля изчезна, та трябва ти да се появяваш на Есенния бал, облечена като джамаилска проститутка? Какво ще каже баща ти?
От ръкава си Давад изтегли голяма носна кърпа и попи струите пот от лицето си. Малта успя да забележи, че той е облечен в същите сини панталони и жакет от предишните две години. Дрехите с мъка удържаха шкембето му; в купето на каретата се долавяше отчетлива кедрова миризма, която издаваше, че тези дрехи са били извадени от сандъка съвсем неотдавна.
И такъв човек смееше да ѝ говори за мода!
— Тази рокля е ушита по моя поръчка, специално за тази вечер. С пари, които татко ми даде, бих добавила. Затова не мисля, че той би се разгневил от това. Но мисля, че той би се поинтересувал с какво право сте отвлекли дъщеря му и сте я отвели против волята ѝ. Не мисля, че той ще остане доволен.
Тя познаваше Давал Рестарт от години и знаеше колко бързо притихва той, когато баба ѝ му се троснеше. Малта очакваше подобна реакция ѝ сега, но за нейна изненада Търговецът само изсумтя.
— Добре дошъл е да дойде, да ме попита и да научи истината. А тя е, че аз се опитвам да спася репутацията ти. Вместо да се възмущаваш, по-добре се засрами, Малта Вестрит! Младо момиче като теб да се облече като улична… и с тези дрехи да отиде самичко на Есенния бал. Моля се на Са никой друг да не те е познал. Освен това по никакъв начин не можеш да ме убедиш, че майка ти или баба ти знаят за тази рокля или че ще ходиш на бал по време, в което едно добродетелно момиче би скърбяло за дядо си.