На тези думи тя можеше да отвърне по десетки начини. Седмица по-късно тя щеше да разполага с пълен набор реплики и дори с най-подходящата интонация за всяка от тях. Но в настоящия момент Малта не можеше да отговори. Не ѝ оставаше друго, освен да се потопи в мълчаливо безсилие. И да седи в поклащащата се карета, която неумолимо я отвеждаше обратно у дома.
На пристигане тя не остана да чака Давад Рестарт, а се промъкна край него, за да слезе първа и първа да стигне до вратата. За съжаление един от пискюлите на роклята ѝ се закачи за ръба на вратата. Малта чу звук от разкъсване и с отчаяно възклицание се обърна — прекалено късно. Пискюлът, заедно с една педя бледозелена коприна, бе останал да се поклаща на вратата. Давад хвърли един поглед към парчето и затръшна вратата. След това той се отправи към входната врата и шумно позвъни.
Бавачката бе тази, която отвори. Защо трябваше да бъде тя? Възрастната жена сприхаво погледна Давад и премести очи към Малта, която отвърна на погледа ѝ невъзмутимо. За момент старицата се възмути в обичайната степен. Едва миг по-късно тя възкликна ужасено и изпищя:
— Малта! Не, това не може да си ти. Какво си направила? Какво си направила?
Тези викове бързо привлякоха цялото семейство. Най-напред се появи майка ѝ и се зае да обсипва Давад Рестарт с десетки гневни въпроси, на които той не можа да отговори. Сетне изникна и бабата, загърнала нощницата си с шал, първоначално с намерение да смъмри разкрещялата се Кефрия. При вида на внучката си тя неочаквано пребледня и отпрати всички слуги с изключение на бавачката, на която бе възложено да приготви чай. Самата Роника стисна Малта за китката и я поведе към кабинета на покойния ѝ дядо. И едва когато Давад, Кефрия и Малта се озоваха вътре, старицата се обърна към нея.
— Чакам обяснението ти, млада госпожице — нареди тя.
Малта дръзко отметна глава.
— Исках да отида на Есенния бал. Татко ми разреши да ида, с истинска рокля, както се полага на една млада жена. Не съм направила нищо, за което да трябва да се срамувам.
Действително, девойката не чувстваше достойнството си накърнено.
Баба ѝ стисна бледи устни. Следващите ѝ думи бяха ледени.
— Значи ти наистина си толкова празноглава, колкото изглежда. — Тя престана да обръща внимание на внучката си и се обърна към мъжа. — Давад, как бих могла да ти се отблагодаря, задето я доведе? Надявам се, че не си изложил на риск своята репутация, докато си спасявал нашата. Колко хора я видяха нацапотена така?
Рестарт изглеждаше видимо смутен.
— Надявам се, че малко. Керуин Трел заедно със сестра си. Някакъв негов приятел. Горещо се надявам, че не е имало други. — Той замълча за момент, колебаещ се да признае. — Дъждовният род Винтагли пристигна, докато тя беше там. Но не смятам, че някой от представителите му я видя. Веднъж и моето шкембе да послужи за нещо. — Търговецът печално потри с длан корема си. — Аз я скрих зад себе си и я отведох веднага щом те влязоха в залата. Моят лакей също беше там, разбира се.
С неохота Давад продължи:
— Имаше и други Търговски семейства, които пристигаха, макар че аз не направих голяма сцена, така че не са имали основания да се заглеждат. — Сега лицето му бе придобило измъчен вид. — Приемам, естествено, че вие не сте знаели нищо за това?
— С облекчение и срам признавам, че не съм знаела нищо — сурово каза баба ѝ. С натежал от обвинение поглед тя се обърна към другата жена. — Кефрия? Ти знаеше ли какво замисля дъщеря ти?
Преди майка ѝ да е успяла да отвърне, старицата продължи:
— И ако не си знаела, как си могла да допуснеш подобна непредпазливост?
Малта очакваше майка ѝ да избухне в сълзи. В подобни ситуации тя винаги започваше да ридае. Вместо това Кефрия нападна дъщеря си.
— Как можа да ми причиниш подобно нещо? — каза тя. — Защо, Малта, защо?
В думите ѝ се долавяше ужасна мъка.
— Не ти ли казах, че трябва единствено да почакаш? Че когато настъпи подходящият момент, ти ще получиш полагащото ти се представяне? Какво те е накарало да… да направиш подобно нещо? — съкрушено питаше майка ѝ.
За момент Малта се поколеба.
— Исках да отида на Есенния бала. Казах ти това. Много пъти. Отново и отново умолявах да ме пуснеш. Но ти не обръщаше никакво внимание на думите ми, дори и след като татко ми разреши да отида. Дори и след като той ми обеща, че мога да отида облечена с истинска рокля. — Тя замълча, за да даде възможност на майка си да си припомни това обещание. Ала Кефрия само се взираше удивена насреща ѝ. И Малта кресна: — Сама си си виновна, че се изненадваш! Аз само правех онова, което татко ми беше разрешил.