Лицето на майка ѝ стана сурово.
— Ако можеше да си представиш колко ми се иска да те зашлевя, нямаше да ми говориш с такъв тон, момиче.
Никога преди Кефрия не се бе обръщала по подобен начин към нея. Момиче! Сякаш разговаряше с някаква проста слугиня!
— Тогава защо не го направиш? — тросна се побеснялата Малта. — За мен вечерта така или иначе е свършена! Защо просто не ме набиеш още тук, пред всички, та да мирясаш?
Мъката от провалените ѝ планове започваше да я дави.
Давад Рестарт се разшава смутено:
— Късно е, трябва да си вървя — надигна се той.
— Остани, Давад — уморено каза баба ѝ. — Сега ще донесат чай. Това е най-малкото, което бихме могли да направим за теб след тази услуга. Не обръщай внимание на тръшканията на внучката ми. Макар че в този момент един хубав бой би ни накарал да се почувстваме по-добре, ние никога не сме прибягвали до подобни мерки. Поне до този момент.
Старицата слабо му се усмихна, хвана го за ръката и го накара да седне обратно. С глуповато изражение той се подчини. На Малта ѝ идеше да повърне. Нима другите не виждаха колко е противен този пухкав дребосък с полуплешиво теме и тесни старомодни дрехи? Защо му благодаряха, задето я е унизил?
Бавачката се появи с чаен поднос. Под мишницата си тя носеше бутилка портвайн; на същата ръка бе окачена кърпа. Възрастната слугиня остави бутилката и подноса на масата, а кърпата, оказала се навлажнена, тя протегна към Малта.
— Почисти си лицето — троснато каза слугинята. Останалите се извърнаха, за да предоставят на девойката поне уединение от погледите си. За момент тя изпита благодарност от това им разбиране. В последвалия го момент тя осъзна, че те изискват и очакват от нея покорството на невръстно дете.
— Няма! — изкрещя Малта и захвърли кърпата на пода.
Последвалото мълчание продължи само миг, ала на всички присъстващи се стори разтеглено. То бе нарушено от баба ѝ, попитала небрежно:
— Осъзнаваш ли, че приличаш на курва?
— Нищо подобно! — отвърна девойката. Тя бе споходена от ново съмнение, но побърза да го прогони. — Керуин Трел не ме сметна за грозна. Този стил на обличане и този грим са много популярни в Джамаилия.
— Да, може би сред тамошните курви — неумолимо продължаваше баба ѝ. — Освен това аз не съм те обявявала за непривлекателна. Ти просто не си привлекателна по начин, който би подобавал на една морална жена.
— Всъщност… — смутено поде Давад Рестарт, но Роника не му даде възможност да се изкаже.
— Ние не се намираме в Джамаилия, а и ти не си курва. Ти си дъщеря от гордо Търговско семейство. Ние не се перчим с телата и с лицата си по такъв начин. Изненадвам се, че до този момент това не ти е направило впечатление.
— В такъв случай ми се иска да бях джамаилска курва! — разпалено заяви Малта. — Дори това би било за предпочитане пред начина, по който ме задушавате тук. Принуждавате ме да се държа и да се обличам като момиченце, когато аз съм почти жена. Принудена вечно да мълча, да се усмихвам и да бъда незабележима. Аз не искам да живея така. Не искам да стана като теб и като майка. Искам… Искам да бъда красива, да бъда харесвана, да се забавлявам, да ме обграждат мъже, които да ми изпращат цветя и подаръци. Не ща да се обличам в старомодни дрехи и да се държа като парче камък. Аз искам…
— Всъщност — отново се намеси Търговецът — в Джамаилия има подобна мода. От миналата година. Една от… компаньонките на сатрапа се появила така. Не публично, а на едно частно събиране. Така тя искала да подчертае… пълната си отдаденост към сатрапа и неговите нужди. И склонността си да бъде приемана като негова…
— Той заекна и си пое дъх. — Това не е сред нещата, които обикновено бих обсъждал с някоя от вас — смотолеви мъжът. — Но въпросното събитие намерило отзвук в модата. В украсените уши и в роклите с… с достъпна кройка…
Той се изчерви и окончателно замлъкна.
Баба ѝ гневно поклати глава.
— Ето в какво се е превърнал настоящият сатрап. Той нарушава обещанията на баща си и дядо си и превръща своите компаньонки в обикновени курви, които да го развличат. Някога дадено семейство се гордееше, ако някоя от дъщерите му бъдеше избрана за компаньонка, защото това беше пост, който изискваше мъдрост и дипломация. А сега какво са те? Негов харем. Аз няма да позволя внучката ми да изглежда по подобен начин, колкото и популярен да стане този стил на обличане.