— Зная — тихо отвърна Вивачия. Трудно ѝ беше да определи кое е по-зле: мълчанието му или нещата, които ѝ казваше. Всяка сутрин и всеки следобед той трябваше да прекарва с нея по един час; така бе наредил баща му. Вивачия не знаеше защо Кайл е настоял за тази принудителна близост. Да не би той да се надяваше, че по този начин между двамата ще възникне някаква чудодейна връзка? Надали той беше толкова глупав. Поне не до степен, в която да очаква, че би могъл да принуди момчето да се влюби в нея. Тя нямаше друг избор, освен да чувства специална връзка с него — това се обуславяше от същините и на двамата.
Вивачия си припомни онази лятна вечер, случила се сякаш преди толкова време — онази първа нощ, която той бе прекарал на борда ѝ. Колко добре беше започнало всичко. Да можеше и да продължи по същия начин…
Нямаше смисъл от подобни мисли, също както нямаше смисъл да си припомня Алтея. И въпреки това на Вивачия ѝ се искаше двете да бъдат заедно. Алтея не само ѝ липсваше; нейното отсъствие пораждаше непрекъснати тревоги.
Вивачия въздъхна.
— Не тъжи — каза Уинтроу. А после, осъзнал колко глупаво са прозвучали думите му, юношата въздъхна на свой ред. — Изглежда за теб е толкова мъчително, колкото и за мен.
Тя можеше да отговори по прекалено подробен начин, затова избра да запази мълчание. Водата се разгръщаше пред носа ѝ; равномерният вятър ги тласкаше напред. Застаналият на кормилото беше опитен моряк. Така и трябваше да бъде, той беше избран от капитан Вестрит и служеше на борда ѝ близо две десетилетия. В подобна вечер тя би трябвало да изпитва доволство, отправена на юг сред зима. Ала тези обстоятелства само я караха да усеща мъката си още по-остро.
През изминалите дни момчето ѝ бе наговорило определени неща, изречени в гняв, безсилие и мъка. Част от нея разпознаваше, че изреченото е израз на бяс срещу съдбата, а не срещу самата нея. И въпреки това Вивачия не можеше да се отърси от тях; те я прерязваха като кукички всеки път, когато тя си ги припомнеше. Вчера сутринта, след особено неприятна вахта Уинтроу грубо ѝ бе казал, че Са не е вложил своето одухотворение в нея и че тя е само подобие на живот, създадено от човеците в служба на алчността им. Тези думи я бяха шокирали и ужасили, а най-лошото бе настъпило, когато Кайл се бе приближил до момчето и в пристъп на гняв го бе повалил върху палубата. След този случай дори по-добронамерените моряци бяха започнали да говорят зле за Уинтроу и да твърдят, че момчето щяло да им донесе някое проклятие с тази си злоба.
Кайл явно не бе осъзнавал, че тя ще усети болката на Уинтроу с цялата ѝ острота. Нито се бе замислил, че с подобна постъпка няма да насърчи сина си да изпитва топли чувства към нея. Обратно, Кайл му бе възложил задачи, за които знаеше, че са особено противни на сина му. И Вивачия бе останала да размишлява над разяждащите думи. И да се чуди над истинността им.
Уинтроу я караше да размишлява. Да размишлява над неща, за които никой друг Вестрит, стъпвал на палубите ѝ, не бе се досещал. През половината от досегашните си дни юношата бе разсъждавал над собствения си живот и съотношението му със съществуването на останалите. По-рано Вивачия бе знаела за Са, защото и тримата мореплаватели от рода Вестрит го бяха почитали, макар и символично. Но никой от предишните ѝ капитани не се бе замислял за съществуването на божественото, нито се бе опитвал да съзре неговите прояви в света край себе си. Никой от тях не бе вярвал с такава увереност, че в сърцевината на всекиго се крият доброта и чест, нито се бе докосвал до идеята, че на всяко създание е отредена някаква уникална съдба, която то трябва да изпълни. Никой от тях не беше вярвал, че в света съществува някаква нужда, която само правилно изживяният живот е в състояние да удовлетвори. По тази причина никой от тях не се бе разочаровал тъй остро като Уинтроу в ежедневното си съжителство с другите.
— Мисля, че ще се наложи да ми отрежат пръста.
Той говореше колебливо и тихо, сякаш се боеше, че изричането на опасението ще му придаде неотменимост.
Вивачия не каза нищо. Това беше първият път от инцидента насам, в който Уинтроу споделяше с нея по такъв начин. Внезапно тя разпозна острия страх, който се бе крил зад грубите му думи.
Тя щеше да слуша и да го остави да сподели.
— Струва ми се, че той не е просто счупен, а че ставата е смазана.