— Сигурен ли си? Помощникът ли ти каза? Той е нашият лекар.
— Не е нужно човек да бъде лекар. Виж сам. — С небрежност, за която Вивачия бе сигурна, че Уинтроу не изпитва, юношата започна да разгръща вкоравения бинт. Баща му тихо възкликна. — Вече е започнал да мирише — потвърди Уинтроу, все със същия глас. — Колкото по-рано се отреже, толкова по-добре.
Баща му се изправи, измествайки стола си.
— Ще повикам заместник-капитана. Седни, синко.
— Бих предпочел ти да го сториш, ако нямаш нищо против. На палубата, край носа. — Вивачия почти можа да усети оглеждането на момчето. — Няма смисъл да цапам каютата ти.
— Аз не зная как… Никога не съм…
— Аз ще ти покажа къде да отрежеш. С нищо не е по-различно от почистването на птица. Просто трябва да се отреже под ставата. На това ме научиха в манастира. Понякога се изненадвам колко общо има готвенето с медицината. Познанията за различните растения. Месото. Ножовете.
Вивачия осъзна, че това е някакво съревнование, макар да не осъзнаваше същината му. Може би и самият Уинтроу не осъзнаваше. Тя се опита да намери отговора. Ако Кайл откажеше да отреже инфектирания пръст от ръката на сина си, той губеше. Но какво губеше? Тя не беше сигурна, но подозираше, че става дума за нещо, свързано с контрола над живота на Уинтроу. Може би това бе отправено от юношата предизвикателство, с което той искаше от баща си да признае пред себе си същината на живота, на който Кайл бе обрекъл сина си. Освен това съществуваше глупавото предизвикателство да рискува тялото си — предизвикателството, което бе отхвърлил в Крес. Тогава другите го бяха нарекли страхливец, който се плаши от болката. Уинтроу искаше да им докаже, че не се е страхувал от това.
Тя се почувства горда от проявата му. Уинтроу наистина не приличаше на останалите членове на семейство Вестрит, които по-рано бяха плавали с нея.
— Ще повикам заместника — решително отвърна Кайл Вестрит.
— Той няма да свърши работа — тихо настоя Уинтроу.
Кайл не му обърна внимание. Той се приближи до вратата, отвори я и се приведе навън, за да призове Гантри.
— Аз съм капитан на този кораб — обърна се той към момчето подир вика си. — На този кораб аз определям това. Аз определям кой какво прави. Първият помощник се занимава с лечение, а не аз.
— Просто смятах, че баща ми би предпочел да го стори лично — отбеляза Уинтроу. — Но виждам, че ти не би могъл да го понесеш. Ще чакам помощника на носа.
— Не става дума за понасяне — изфуча Кайл. И в този момент Вивачия осъзна какво бе сторил Уинтроу. По някакъв начин той бе превърнал това от разговор между юнга и капитан в нещо между баща и син.
— Тогава ела да гледаш, татко. Да ми дадеш кураж — каза Уинтроу. Не като молба, а просто като твърдение.
Той не дочака отговор, а напусна каютата веднага. Пътьом се размина с Гантри, който получи строга заповед да вземе хирургическите си инструменти и да се яви на предната палуба.
Уинтроу спокойно се приближи до фигурата на носа.
— Те идват — тихо се обърна той към Вивачия. — Баща ми и първият помощник. Само се моля да не изпищя.
— Ти имаш волята — обеща му Вивачия. — Задръж ръката си притисната към палубата. Аз ще бъда с теб.
На това момчето не отговори. Лек полъх изпълни платната ѝ и довя до нея миризмата на неговия страх. Уинтроу седна и се зае да отделя превръзката изцяло.
— Не — заяви той. — Няма как да бъде спасен. По-добре да се отърва от него, преди да е отровил тялото ми.
Вивачия почувства как той отделя болния пръст от възприятието си. В ума си Уинтроу вече бе изпълнил предстоящата операция.
— Те идват — тихо каза тя.
— Зная. — Юношата се засмя нервно, смразяващ звук. — Усетих ги. Чрез теб.
За пръв път той признаваше за подобно нещо. Искаше ѝ се това да се бе случило в някой друг момент, когато двамата щяха да могат да го обсъдят. Или просто да оценят усещането. Но двамата мъже вече стъпваха на палубата и Уинтроу инстинктивно скачаше на крака, за да ги посрещне. Раненият му пръст почиваше върху дланта на здравата ръка, предложен като жертвен дар.
Кайл посочи с брадичка към сина си.
— Момчето мисли, че пръстът трябва да се отреже. Ти как смяташ?
За момент сърцето на Уинтроу сякаш престана да бие. Той безмълвно протегна ръката си към първия помощник. Гантри се загледа и кисело сбърчи устни.
— Момчето е право.
Той се обърна към капитана, не към Уинтроу. На момчето стисна дясната китка, за да огледа пръста от всички страни. И изсумтя отвратено.
— С Торг ще трябва да си поговорим. И друг път съм виждал подобна ръка. Дори и ако отрежем пръста сега, момчето ще трябва да почива ден-два, защото ми се струва, че гнилотата вече се е разпростряла към самата ръка.