— Торг си знае работата — отвърна Кайл. — Никой не може да предвиди всичко.
Гантри мълчаливо изгледа капитана, преди да продължи с фактуален глас:
— Но той има жестока страна, която не пропуска да се прояви, когато му бъде поверен човек, когото той смята за по-добър от себе си. Точно това развали Брашън: той беше добър моряк, само не и когато Торг се заяждаше с него. Торг просто не знае кога да спре. — И Гантри продължи предпазливо. — Не става дума за фаворитизъм, не се притеснявайте за това. Не ме е грижа каква фамилия носи момчето. То е моряк на борда на кораба, а за един кораб е важно всички негови моряци да могат да работят. — Той отново замълча. — Ще си поговоря с Торг — повтори заместникът. Този път Кайл не каза нищо.
Следващите думи на Гантри бяха насочени към Уинтроу.
— Ти си готов, нали?
Това не беше въпрос, а по-скоро потвърждение, че момчето се е убедило в неизбежното.
— Да.
Гласът на Уинтроу бе станал дълбок. Той се отпусна на едно коляно, в привидно заричане във вярност, и притисна ранената си ръка върху палубата на Вивачия. Тя затвори очи и се съсредоточи върху този допир, върху разперените пръсти, долепили се към дъските от магическо дърво на предната палуба. Тя се радваше, че палубата е покрита с този материал. Това беше почти нечувана употреба на толкова скъпо дърво, но днес тя щеше да се погрижи инвестицията на Вестритови да се оправдае напълно. И в мислите си обгърна болната му ръка, прибавяйки своята воля към неговата — болката нямаше да накара тази десница да трепне.
Първият помощник бе коленичил край него и разгръщаше инструментите си. Ножове и сонди лежаха в платнени джобове, а иглите бяха забодени направо в плата. В някои от тях беше вдянат конец от рибешко черво. Последното отгръщане на плата разкри трионите, с едри и дребни зъбци. Уинтроу преглътна. Край тях Гантри приготвяше марля и ленени превръзки.
— Сигурно ще искаш бренди — грубо каза Гантри. Но сърцето му трепереше. Вивачия се радваше, че той не е безчувствен към ставащото.
— Не — тихо отвърна момчето.
— Той може да иска после — осмели се да каже Вивачия. Уинтроу не възрази.
— Ще отида да донеса — изсумтя Кайл.
— Не. — Вивачия и Уинтроу учлениха думата едновременно.
— Искам да останеш — продължи тя, по-тихо. Това беше нейно право. Но в случай, че Кайл не разбираше, тя разясни: — Когато вие посичате Уинтроу, аз кървя. Фигуративно казано — добави Вивачия. И си наложи да успокои гласа си. — Имам правото да искам ти да останеш тук, с мен, когато нещо толкова смущаващо се случва на моята палуба.
— Бихме могли да отведем момчето долу — мрачно предложи Кайл.
— Не — отново забрани тя. — Щом е наложително това осакатяване да бъде извършено, искам то да бъде сторено тук, пред мен. — Вивачия не сметна за нужно да му казва, че тя усеща всичко, случващо се на кораба. Щом Кайл не познаваше същината ѝ, още по-добре. — Изпрати човек от екипажа.
Капитанът се извърна да последва погледа ѝ и едва не се сепна. Слухът се бе разпространил бързо: всички моряци, които понастоящем не бяха заети, си бяха намерили оправдание да се приближат до предната палуба. Пребледнелият Майлд едва не подскочи, когато Кайл протегна пръст към него.
— Ти. Върви да донесеш бренди и чаша. Живо.
Момчето се стрелна да изпълни заповедта, трополящо с боси нозе по дъските. Никой друг не помръдна. Кайл отново им обърна гръб.
Уинтроу си пое дълбок дъх. Той не показваше да е забелязал събраните, а се обърна към Гантри.
— В кокалчето има едно място… точно тук — говореше момчето, като сочеше с лявата си ръка. — Там трябва да режеш. Ще трябва да вкараш вътре върха на ножа и да се ориентираш по усет. Върху кокалчето на собствената си ръка можеш да откриеш мястото, което имам предвид. Така после няма да остане стърчаща кост… След като отрежеш, издърпай кожата напред и я заший над… над мястото. — Уинтроу безмълвно прочисти гърло и с ясен глас додаде: — Предпазливостта е за предпочитане пред бързането. Чисто отрязване, а не касапско.
Между всяка фраза Уинтроу си поемаше дъх, за да се успокои. Гласът му не трепереше, не трепереше и лявата ръка, която внимателно сочеше над смазания показалец на десницата. Пръстът, който един ден би носил жреческия пръстен. Са, нека не изкрещя. Не допускай да припадна или да извърна очи. Щом трябва да сторя това, нека го сторя добре.
Потокът на мислите му бе силен, съединяващ него и Вивачия. Юношата си пое пореден дъх, дълбок и успокояващ, а Гантри си избра нож и го повдигна високо. Острието бе чисто, остро и лъскаво. Уинтроу бавно кимна. Зад гърба му отново се разнесе тропотът на боси крака и шепотът на Майлд: — Донесох бренди, сър — но това долетя глухо, слабо и безсмислено досущ като крясъците на морските птици. Вивачия осъзна, че Уинтроу прави нещо. С всеки следващ дъх мускулите на тялото му се отпускаха. Той се оттегляше вътре в себе си, смаляваше се все повече и повече, почти като умиращ. Тя реши, че юношата ще припадне, и се изпълни със съжаление.