Познато изгарящо усещане върху долната му устна го накара да премести късчето киндин. Наркотикът действително притежаваше обещаваните от продавача качества, за да може да прогори кожата толкова бързо. Брашън отпи нова глътка бира, за да охлади усещането. В това отношение капитан Вестрит се бе проявявал като пълен тиранин. Дори най-малкото подозрение, че някой от хората му е употребил киндин, на сушата или на борда, довеждаше до неумолима проверка на долната устна. И най-незначителният белег от изгаряне довеждаше до освобождаването на въпросния моряк още на следващото пристанище, без заплата.
Брашън бе спечелил това късче по-рано днес, на комар. Хазартът представляваше поредното развлечение, което той не си бе позволявал от доста време. Какво пък, човек понякога имаше нужда да се отпусне. Брашън не бе постъпил неразумно и не бе заложил нищо, което да не може да си позволи да загуби. Първият му залог бе представлявал един зъб от морска мечка, който той бе оформил във фигурка през свободното си време. Почти от самото начало бе започнал да печели. Е, веднъж за малко не бе изгубил моряшкия си нож, което би било мъчително, но поредният прилив на късмет го спаси. И Брашън се беше сдобил не само с късчето киндин, но и с достатъчно пари, за да се почерпи с пиво.
Той се чувстваше едва ли не гузен заради успеха си. Парите и наркотика той бе спечелил от помощника и бюфетчията на Веселата маца, друг ловен кораб, спуснал котва тук. Само че трюмовете на Веселата маца бяха пълни единствено с бъчонки неоползотворена сол: корабът тепърва се отправяше на лов. А толкова късно хората му щяха да се затруднят да наловят достатъчно мечки. Брашън не би се изненадал, ако те останеха да изчакват китовете. Това вече бе противна и опасна работа. И той адски се радваше, че няма да му се налага да я върши. Тазвечершният успех бе знаков — показваше, че късметът му започва да се подобрява. И че животът му също започва да се оправя. Разбира се, Вивачия и капитан Вестрит, Са да бди над паметта му, още му липсваха. Ала той поемаше по нов път.
Брашън изпразни халбата си и разтърка очи. Явно беше по-уморен от очакваното, за да се чувства толкова грохнал. Обикновено киндинът го оживяваше. Това бе и обичайното действие на наркотика: да поражда усещане за удовлетворение, съчетано с прилив на енергия да се забавляваш. Но в момента на Брашън се струваше, че на света няма нищо по-хубаво от едно топло, меко легло. Сухо, което не смърди на пот, влага, мас и кълчища. И без дървеници.
Заради вглъбяването си в този райски образ той се сепна при вида на девойката. Тя се усмихна пакостливо на сепването му и посочи към чашата му, отново празна. Морякът я покри с длан и печално поклати глава.
— Боя се, че вече нямам пари. Но това е за добро. Не искам да бъда махмурлия, когато отплаваме утре.
— Утре? В такова време? — със състрадание попита тя.
Брашън раздвижи глава по начин, който потвърждаваше собствената му неохота.
— Буря или не, ще трябва да изтърпим. Времето и вълните не чакат никого. Колкото по-бързо отплаваме, толкова по-бързо ще се приберем у дома.
— У дома — каза тя и отново се усмихна. — Тогава тази бира е от мен. За бързо пътуване към дома, за вас и целия ви екипаж.
Той бавно отдръпна ръка и се загледа в наливаната течност. Късметът му наистина започваше да се усмихва.
— Вие сте от същия кораб като онези мъже, нали? Жътвар?
— Да — потвърди Брашън и отново размести късчето киндин.
— И вие сте помощник-капитан.
— Едва трети след капитана.
— Вие сте Брашън?
Той кимна не можа да сдържи усмивката си. Не можеше да не се поласкае от жена, която знаеше неговото име още преди той да е узнал нейното.
— Разбрах, че Жътвар е напълнил трюма си и е поел обратно. Екипажът ви явно е много добър?
Тя имаше навика да повдига вежда, когато задава въпрос.
— Бива го.
Брашън започваше да се наслаждава на този разговор. Но тогава девойката издаде същинската причина за щедростта си.