Алтея се оттласна от масата, а Йорд посочи към чашата ѝ.
— Туй ще го пиеш ли? — поиска да узнае той.
— Моля — каза тя и се обърна да последва останалите. С крайчеца на окото си тя видя как Йорд отмята глава назад и после се отърсва като мокро куче.
— Отврат. Май са ти сипали от плакната бъчва. — Морякът обърса уста в ръкава си и излезе.
Вън бурята още вилнееше. Интересно дали тук някога имаше и спокойно време, уморено се почуди Алтея. И присви очи към натежалия от капки вятър, който се нахвърляше срещу косата и дрехите ѝ. Още на втората крачка от усещането за топлина беше останал единствено спомен. Време ѝ беше да се завърне към живота на юнга.
Заради бурята тя почти чу повика на пивничаря. Релър се обърна; тя проследи погледа му и едва тогава видя въпросния да наднича отвъд прага на заведението си.
— Ти ли си Ател? — изкрещя той към Релър.
Морякът мълчаливо посочи Алтея.
— Брашън те вика. Малко е попрепил. Ела да го извлечеш.
— Прекрасно — промърмори тя. Защо ли Брашън се беше спрял на нея? Релър ѝ направи знак да се върне.
— Среща обратно на кораба! — високо каза той, за да надвика вятъра. Алтея кимна и уморено закрачи обратно към гостилницата. Никак не ѝ се искаше да крачи сред бурята, повлачила залитащ Брашън. Но пък такива задължения се падаха на юнгите. Ако помощникът повърнеше, пак на нея щеше да се падне да почиства.
С недоволно мърморене тя изкачи стъпалата и влезе вътре. Съдържателят посочи към една врата в задната част.
— Той е там — отвратено каза мъжът. — Едва не припадна върху едно от момичетата.
— Веднага ще го изведа — обеща Алтея и, капеща, се отправи към посочената ѝ врата. Отвъд имаше мрачна стая с легло. Девойката от кръчмата също стоеше там, с развързана блуза. Момичето се бе привело над Брашън; при влизането на мнимия юнга то повдигна очи и се усмихна безпомощно.
— Не зная какво да правя — каза девойката. — Ще ми помогнеш ли?
Ако Алтея беше истински юнга, вероятно тя би се разсеяла от оголените гърди на девойката и веднага би пристъпила в стаята. Вероятно не би си помислила, че лежащият Брашън прилича по-скоро на зашеметен човек, който е оставен да легне, вместо на някой, припаднал от препиване. В този миг колебание тя различи някакво движение от лявата си страна. Алтея отскочи назад и ударът само закачи главата ѝ, вместо да се стовари с възнамеряваната сила. Късата палка закачи и рамото ѝ, карайки десницата ѝ да изтръпне. С възклик тя залитна напред. Ударилият я мъж затръшна вратата след нея.
Алтея веднага разбра, че девойката също е съучастник. Раздразнена от болката, тя удари разголената с цялата си сила по лицето. Ударът не се получи според желанието ѝ, но въпреки това девойката изпищя, колкото наранена, толкова и шокирана. Тя залитна назад, сграбчила лицето си, а Алтея се извърна към мъжа край вратата.
— Безсърдечно лекенце! — изръмжа онзи и замахна. Този път Алтея успя да избегне удара му изцяло и да се хвърли край него, към вратата. И дори успя да я отвори.
— Вербовчици! — изкрещя тя с целия дъх, останал в тялото ѝ. Бял приплам я повали на пода.
Гласовете се завърнаха първи.
— Един от Терн, онзи, когото търсеха. Той беше в избата. Един от Карлайл и тези двамата от Жътвар. Има още двама, посипани с пръст. Вероятно са ги ударили прекалено силно. Гавра е за един моряк да си отиде така.
Вторият глас отвърна небрежно.
— Така си е, но пък моряци бол.
Тя отвори очи и видя преобърнати маси. Бузата ѝ се допираше в някаква локва. (Дано въпросната локва да беше от бира.) Мъжки крака, обути в ботуши, стояха пред лицето ѝ, достатъчно близо, за да я настъпят. Местни хора, облечени в дебели кожени дрехи. Тя се раздвижи и при втория си опит успя да се надигне. Заради движението стаята се разлюля пред очите ѝ.
— Момчето се свестява — каза глас. — Защо удари момичето на Падж, мърльо?
— Тя беше примамката. Тя също е замесена — бавно отвърна Алтея. Мъже. Нима не можеха да видят под носовете си?
— Може и да е, може и да не е — предпазливо отвърна мъжът. — Можеш ли да се изправиш?
— Така мисля. — Тя подири опора в един от столовете, съборен край маса, и успя да се изправи на крака. Виеше ѝ се свят, освен това ѝ се гадеше. Алтея повдигна ръка към тила си и погледна пръстите си. Те бяха почервенели. — Ранен съм — каза тя. Никой не прояви интерес.
— Помощникът ти е още тук — каза мъжът с ботушите. — По-добре го изведи и вървете на кораба си. Падж е побеснял, защото си ударил дъщеря му. Никой ли не те е учил как да се държиш с жени?