— Падж също е замесен, щом това се случва в задната му стаичка и в избата — мрачно изтъкна Алтея.
— Падж? Падж се занимава с тази кръчма от десет години, може и повече. На твое място не бих казвал подобни неща. По твоя вина масите и столовете са скапани. Вече не си добре дошъл тук.
Алтея стисна очи и отново ги отвори. Подът се беше успокоил.
— Ясно — каза тя. — Сега ще изведа Брашън.
Очевидно Кътчето беше техен град и те се разполагаха с него както си поискат. Тя бе имала късмет, че в онзи момент пивницата бе пълна с моряци, които никак не обичаха похитителите. Двамата местни изобщо не изглеждаха притеснени от начина, по който кръчмарят Падж си докарваше допълнителни пари. И ако край огъня не стояха група гневни моряци, дали тези двамата изобщо щяха да пуснат нея и Брашън да си вървят? Трябваше да се маха, докато можеше.
Със залитане тя се приближи към злополучната задна стаичка и надникна вътре. Брашън седеше на леглото, отпуснал глава в ръцете си.
— Браш? — дрезгаво го повика тя.
— Алтея? — Брашън замаяно погледна по посока на гласа.
— Сега съм Ател! — тросна се тя. — И ми е омръзнало всички да ми се присмиват за името. — Младата жена го задърпа за ръката. — Ела, трябва да се връщаме на кораба.
— Лошо ми е. Имало е нещо в бирата — простена той и повдигна ръка да опипа тила си. — Освен това мисля, че някой ме удари.
— Мен също. — Алтея се приведе до ухото му и снижи глас. — Трябва да се махаме колкото се може по-скоро. Онези отвън никак не се притесняваха, че стопанинът си докарва допълнително, като отвлича моряци. Колкото по-бързо напуснем, толкова по-добре.
За човек с неговия замаян вид Брашън разбра изненадващо бързо.
— Дай да се подпра — нареди ѝ той и неловко се изправи. Тя обви ръката му около раменете си. Може би той беше прекалено висок, а може би тя бе твърде ниска, за да напредват бързо. Почти ѝ се струваше, че Брашън умишлено се опитва да я притисне към земята. С бавни стъпки двамата излязоха от стаичката и се отправиха към вратата. Един от моряците край огнището им кимна, а двамата местни ги наблюдаваха безизразно.
На излизане Брашън пропусна едно стъпало; двамата едва не се стовариха сред замръзващата киша на улицата.
Помощникът повдигна глава към небето.
— Става студено.
— Тази нощ дъждът ще се превърне в градушка — мрачно предрече Алтея.
— Мамка му. А вечерта започваше така добре.
Тя се затътри по улицата, като все така влачеше тежестта му. Край една затворена търговска кантора девойката спря, за да се огледа. Цялото градче бе притъмняло; студените струи, които обливаха лицето ѝ, също не помагаха.
— Почакай за момент, Алтея. Трябва да се облекча.
— Ател — уморено му напомни тя.
Неговата скромност се състоеше в отдалечаване на две крачки, подир което Брашън неумело се зае да разкопчава панталоните си.
— Извинявай. — Няколко мига по-късно той продължи разговора.
— Няма проблем — прояви великодушие тя. — Ти още си пиян.
— Не съм пиян — настоя спътникът ѝ и отново се облегна върху рамото ѝ. — Мисля, че е имало нещо в бирата. Не, вече съм сигурен. И вероятно щях да го усетя, ако не беше киндинът.
— Ти дъвчеш киндин? — невярващо го погледна Алтея. — Ти?
— Понякога — оправда се Брашън. — Рядко. От много време не бях употребявал.
— Баща ми винаги казваше, че киндинът е убил повече моряци, отколкото бурите — мрачно каза тя. Главата я болеше.
— Сигурно — съгласи се той. Двамата вече наближаваха пристанището, когато Брашън каза: — Но някой път трябва да го опиташ. Нищо друго не може да прогони проблемите ти.
— Не се съмнявам.
И до този момент хладината на нощта не бе успяла да го отърси от унеса.
— Още малко остана — увери го тя.
— Зная. А какво беше станало там? В кръчмата?
В този момент страшно ѝ се искаше да се разгневи, ала не разполагаше със силите. Беше почти забавно.
— За малко да те отвлекат. Утре ще ти разкажа.
Брашън се умълча. Вятърът започна да утихва.
— По-рано си мислех за теб. За онова, което трябва да направиш. Трябва да отидеш на север.
Тя поклати глава, макар че другият надали можеше да види.
— Не, благодаря, това е последният ловен кораб, на който пътувам. Освен ако случаят не ме принуди.
— Нямах това предвид. Далеч на север и после на запад. Отвъд Калсид, към Херцогствата. Там корабите са по-малки. И капитаните не ги е грижа дали си мъж или жена, стига да работиш здравата. Поне така съм чувал аз. Там не са рядкост и жените капитани, понякога и целият екипаж е от жени.