— Варварки — изтъкна Алтея. — Те са много по-тясно свързани с жителите на Външните острови, отколкото с нас. И освен това те прекарват по-голямата част от времето си в опити да се убият едни други. Поне така съм чувала аз. Брашън, та повечето от тях дори не могат да четат. И, Са всеблаги, се бракосъчетават пред камънаци.
— Клетвени камъни — поправи я той.
— Баща ми търгуваше с тях, преди да започнат войната си — упорито продължаваше Алтея. Те бяха достигнали пристанището; вятърът бе подновил устрема си със злост, която едва не я събори. — Той казваше — говореше тя, задържайки Брашън на краката му, — че те били по-големи варвари и от калсидците. Че половината им постройки дори нямат остъклени прозорци.
Но Брашън също беше неотклонен.
— Това е по крайбрежието. Чувал съм, че във вътрешността имало наистина великолепни градове.
— Ако отида там, аз бих останала по крайбрежието — сприхаво каза Алтея. — Пристигнахме. Гледай си в краката.
Жътвар бе привързан към кея и неспокойно се поклащаше под ударите на вятър и вода. Алтея бе очаквала, че дъсченият мост ще се окаже трудно препятствие, но Брашън го прекоси изненадващо добре. Веднъж стъпил на борда, той се отдели от нея.
— Върви да се наспиш, момче. Утре отплаваме рано.
— Тъй вярно, сър — благодарно отвърна тя. Още ѝ се гадеше и ѝ се виеше свят. Вече достигнала целта си, Алтея се чувстваше още по-уморена. Тя се затътрузи към люка.
Долу тя завари неколцина от екипажа, които още не си бяха легнали, а стояха около слаб фенер.
— Какво ти се е случило? — каза Релър.
— Вербовчици — лаконично отвърна тя. — Опитаха се да отвлекат Брашън и мен, но ние успяхме да им се изплъзнем. Те са били отвлекли един ловец от Терн. И още двама, доколкото разбрах.
Другият изруга.
— Капитанът на Веселата маца ли е бил замесен?
— Не зная — отвърна тя. — Но Падж със сигурност има пръст, дъщеря му също. В бирата имаше сънотворно. Никога повече няма да стъпя в тази кръчма.
— Проклетник. Нищо чудно, че Йорд хърка като заклан. Той изпи дозата, която е била предназначена за теб. Аз отивам на борда на Терн, да чуя какво ще разкаже техният ловец — заключи Релър.
— И аз ще дойда — каза един от другите.
Като по магия останалите, уж унасящи се, се надигнаха и се струпаха да чуят новините. Алтея се надяваше, че за тях историята ще бъде добре украсена. От своя страна тя се интересуваше единствено от хамака си. И от отплаването.
Едва на четвъртия опит той успя да запали фенера си. Брашън внимателно го затвори и седна върху койката си. Но след миг се надигна, за да се приближи до огледалцето, прикрепено към стената. Там помощникът дръпна надолу долната си устна и я огледа. Мамка му. Цяло чудо щеше да бъде, ако обгарянията не се възпаляха. Той почти беше забравил тази особеност на киндина.
Морякът се отпусна тежко обратно на леглото и започна да свлича куртката си. Едва тогава той видя, че левият ръкав е подгизнал не само от вода, но и от кръв. Подир няколко мига взиране Брашън внимателно опипа тила си. Но там имаше само цицина, не и кръв. Тази кръв не беше негова. Той я разчегърта с нокът. Все още влажна, червенееща. Може би Алтея? Умът му все още се затрудняваше да размишлява ясно. Да, Алтея. Нали тя му беше казала, че също е била ударена по главата? Глупачка, защо не му беше казала, че кърви? С въздишката на връхлетяния от съдбовна несправедливост той отново облече връхната си дреха и напусна каютата.
Трюмът си оставаше все така мрачен и смрадлив. Едва третият от моряците, които Брашън разбуди, се оказа достатъчно адекватен, за да му посочи мястото, където спи Ател: един ъгъл, в който и плъх трудно би се шмугнал. Със светлината на парченце свещ помощникът се добра до мястото и разтърси спящата Алтея, без да обръща внимание на протестите ѝ.
— Ела в каютата ми, момче, за да ти зашия главата. И престани да хленчиш — заповяда той. — Няма да допусна да хванеш треска и да ми лежиш цяла седмица. По-живо, че и аз искам да спя.
Той се постара да изглежда раздразнен, а не притеснен. Алтея го последва обратно горе на палубата и към каютата му. Дори и в светлината на оскъдното пламъче Брашън можеше ясно да различи бледността ѝ. И че косата ѝ е покрита със залепнала кръв.
Вече влизащ в каютата си, помощникът се тросна:
— Затвори вратата след себе си. Няма да стоя на открито.
Тя се подчини с тромаво покорство. В мига, в който вратата бе затворена, Брашън я залости. Подир това мъжът се обърна и хвана Алтея за раменете. Искаше му се да я разтърси, ала той не го стори, а само я сложи да седне върху койката.