Той го пъхна между долната си устна и зъбите и го намести с езика. Познатата горчивина веднага започна да изпълва устата му. Този път това усещане бе придружено от също тъй горчивата мисъл, че точно този наркотик му бе попречил да усети приспивателното в бирата. Но беше излишно да мисли подобни неща постфактум.
— В началото много ще горчи — предупреди Брашън. — Защото в него има пелин. Но ще те оживи.
Със скептичен вид Алтея последва примера му. Тя веднага сгримасничи и зачака, загледана в събеседника си. След миг тя попита:
— Трябва ли да обгаря?
— Силничък е — призна другият. — Размествай го с език, не го оставяй на едно и също място.
Пред очите му изражението ѝ бавно започна да се променя; усмивка изникна и върху неговото лице.
— Бива го, нали?
Алтея се засмя:
— И действа бързо.
— Бързо връхлита, бързо те пуска. Самият аз никога не съм виждал някаква вреда от него, стига човек да се е отърсил от ефекта, когато дойде негов ред да работи.
Девойката неловко местеше късчето под езика си.
— Баща ми казваше, че моряците крадат от часовете си сън, когато го използват. И така пристигали на вахта изнурени, вместо отпочинали. А ако влиянието му още не ги било отпуснало, те щели да приемат излишни рискове заради изкуствената увереност. — Тя замълча за момент. — Рискуващите застрашават всички, така казваше той.
— Спомням си — потвърди Брашън. — Никога не съм дъвкал киндин на борда на Вивачия, Алтея. Аз уважавах баща ти.
Подир момент мълчание тя въздъхна и предложи:
— Давай да приключваме.
Брашън се съгласи и отново взе иглата с конеца. Алтея следеше движенията му. Може би той я бе направил прекалено будна.
— Така не мога да работя — оплака се той. — Легни на койката и си извърни главата. Да, точно така.
Сам той приседна на пода. В тази позиция наистина беше много по-удобно. Той попи тромаво събиращата се кръв и отстрани няколко отново заплели се косъма.
— Сега защипи кожата. Не, така пръстите ти ми пречат. Извърти ръка. — Брашън се зае да намества ръцете ѝ. Не беше случайност, че в резултат на неговата подредба едната ѝ китка закриваше по-голямата част от видимостта ѝ. — Така е добре. Ще се постарая да бъда бърз.
— По-добре бъди внимателен — предупреди го Алтея. — И недей да го зашиваш прекалено стегнато. Нека бодовете бъдат колкото се може по-равни.
— Ще се опитам. За пръв път правя това. Но неведнъж съм виждал как се прави.
Алтея размести своето късче киндин, с което напомни на Брашън да стори същото. Той едва не трепна, защото парчето докосна вече чувствително място.
Девойката стисна зъби, а той започна. Опитваше се да не мисли за болката, която причинява, а да се съсредоточи над качеството на работата си. Най-сетне му се удаде да пробие кожата. Налагаше му се също да притиска ръбовете на раната, за да изкара иглата. Най-трудното беше прокарването на конеца. По време на този процес нишката издаваше тих звук с изключително неприятно звучене. Алтея скърцаше със зъби и потрепваше в отговор на всеки бод, но мълчеше.
Най-накрая приключил, Брашън пристегна възел и отряза излишния конец.
— Готово е — каза той и пусна иглата. — Отдръпни ръце. Да видим как съм се справил.
Алтея се подчини. Ясно можеше да се види, че лицето ѝ е лъснало от пот. А Брашън критично се вглеждаше в цепнатината. Работата му не беше за изложба, но бе достатъчна, за да придържа кожата. Той кимна доволно.
— Благодаря ти — тихо каза тя.
— Аз трябва да ти благодаря — отвърна Брашън. Най-накрая ѝ признаваше. — Ако не беше ти, в този момент аз щях да се намирам в трюма на Веселата маца.
Той се наведе и я целуна по бузата. Нейната ръка обгърна шията му; Алтея извъртя глава, за да целуне устата му. Брашън изгуби равновесие и трябваше неудобно да се подпре върху койката си, но не прекъсна целувката: тя имаше вкус на киндина, който и двамата споделяха. Пръстите ѝ бяха обгърнали врата му с лек натиск, който бе не по-малко вълнуващ от самото съприкосновение на устните им. От толкова време той не беше усещал подобна нежност…
Алтея беше тази, която първа се отдели. Брашън се изправи.
— Сега да те превържем — неловко заяви той, след като си пое дъх.
Девойката бавно кимна.
Той взе ивица плат и отново се приведе над нея.