— Той се качи на борда с един скок, както правеше винаги, приземи се по котешки на палубата и дойде при мен. — Тя прихна да се смее. — Двамата трябва да сме говорили, да сме си разменяли думи. Но аз не си спомням нищо от това. Помня само изключителното щастие да му кажа колко много го обичам. Без да ми се налага да бъда внимателна, защото нямаше кой да ни чуе. А той стоеше и ми се усмихваше, сякаш не можеше да повярва колко е благосклонен към него късметът. И ме хвана за ръката, отведе ме до един от люковете, повдигна полата ми, смъкна долната ми дреха и ме облада направо там. Приведена над един шлюз, като момче.
— Изнасилил те е? — смая се Брашън.
Алтея прихна да се смее.
— Не. Не беше насилване. Той не ме принуди. Онова, което той правеше, ми беше непознато, ала бях убедена, че съм влюбена. Подчиних се доброволно и му позволих да го направи. Той не беше груб, но беше изчерпателен. Изключително изчерпателен. Тогава не знаех какво да очаквам, така че бих могла да кажа, че не съм останала разочарована. След като приключи, той ме погледна с онази очарователна усмивка и каза: Надявам се, че ще си спомняш това до края на живота си, Алтея. Защото аз ще го помня. — Тя си пое дъх. — Тогава той слезе долу и изникна отново, нарамил торбата си. С нея Девън напусна кораба. Никога повече не го видях.
Проточи се мълчание.
— Аз не спирах да го чакам и да се оглеждам за него. Когато два дена по-късно отплавахме, разбрах, че татко го е освободил още при пристигането ни в това пристанище.
Брашън простена и поклати глава:
— Това означава, че с теб той е отмъстил на баща ти.
— Никога не съм гледала на това по такъв начин — бавно отвърна тя. — Винаги смятах, че то е било нещо, което той просто е дръзнал да направи, смятайки, че няма да бъде хванат. — Тя събра храброст да попита: — Наистина ли смяташ, че за него е било отмъщение?
— Така ми се струва — също шепнешком отвърна Брашън. — Мисля, че това е най-лошото нещо, което някога съм чувал — додаде той. — Девън. Ако някога го срещна, ще го убия.
Искреността в гласа му я стресна.
— Най-лошото настъпи после — призна девойката. — В Бингтаун се върнахме няколко седмици по-късно. Тогава бях сигурна, че съм бременна. Просто бях уверена. Не смеех да отида при баща си, а да говоря с майка си би било почти същото. Затова се обърнах към омъжената си сестра, защото бях убедена, че тя ще ме посъветва. Зарекох я да мълчи и ѝ казах — поклати глава тя.
С език Алтея премести късчето киндин. То бе разранило лигавицата, а вкусът му почти бе изчезнал.
— И какво стана? — побутна я Брашън. Той звучеше искрено заинтригуван от историята.
— Тя се ужаси. Започна да плаче и ми каза, че съм унищожена завинаги. Че съм била курва, уличница, срамяща рода си. Тя престана да ми говори. Някъде четири дена по-късно течението ми се появи, точно навреме. Отидох при нея насаме и ѝ казах за това. Казах ѝ още, че ако някога разкаже на татко или мама, аз ще я обвиня в лъжа. Бях много уплашена. Заради казаното от нея бях сигурна, че близките ми ще ме изгонят и никога няма да ме обикнат отново, ако узнаят.
— Нали тя ти е дала думата си?
— Не бях сигурна, че тя ще спази обещанието си. Вече бях почти сигурна, че е казала на Кайл: заради начина, по който съпругът ѝ започна да се държи с мен. Но самата тя не ми крещя. Просто ми даде това украшение и ми каза, че ако го нося, няма да забременея или да се заразя. Каза още, че поне това съм била дължала на семейството си. — Алтея почеса тила си и трепна. — Подир това нещата между двете ни никога вече не бяха същите. С течение на времето се научихме да бъдем учтиви една с друга, главно за да не даваме основание на родителите си да започнат да задават въпроси. Ала онова лято беше най-ужасното в живота ми. Предателство подир предателство.
— Предполагам, че след това не ти се е налагало да се притесняваш от срещите си с мъже?
Тя трябваше да очаква, че Брашън ще зададе подобен въпрос. Мъжете винаги искаха да знаят. Тя сви рамене, решила да разкрие цялата истина.