— Майко.
Роника се обърна към енергично приближаващата се Кефрия. Пламъчета на гняв блестяха в обичайно покорните очи на дъщеря ѝ; устните ѝ бяха притиснати. Възрастната жена не помнеше някога да я е виждала в такъв вид. И повдигна ръка, за да напомни:
— Не бива да наскърбяваме семейство Трел — съвсем тихо каза тя. Кефрия чу думите, но ги отхвърли.
— Същото се отнася и за семейство Вестрит — просъска тя. В този момент тонът ѝ прозвуча досущ като гласа на баща ѝ, което сепна Роника.
Кефрия сама отвори вратата и влезе първа.
Керуин гузно повдигна поглед от крайчеца на дивана, върху който беше приседнал. Дори Дело изглеждаше сепната. Тя наклони глава, за да погледне зад Кефрия и Роника.
Старицата заговори първа, за да изпревари дъщеря си:
— Малта ще се присъедини към нас след малко, Дело. Убедена съм, че твоята приятелка много ще се радва да те види. За нас е изключително удоволствие да те приветстваме, Керуин. Ти не си идвал от… Дори не мога да си спомня последния път, когато ти дойде да ни видиш.
Керуин скочи на крака и се поклони. След това той се усмихна, макар и насилено.
— Спомням си, че родителите ми ме доведоха на сватбата на Кефрия. Но това беше преди години.
— Около петнадесет — отбеляза Кефрия. — Спомням си, че ти беше любознателно момченце. Хванах те да се опитваш да ловиш златните рибки от фонтаните в градината, ако не се лъжа?
Роника се опита да си припомни възрастта на все още изправеното момче. Осемнадесет години? Деветнадесет?
— Сигурно. Спомням си много смътно. Разбира се, както ти сама изтъкна, тогава бях още малък.
— Така е — отвърна Кефрия, преди Роника да е успяла да отвори уста. — И аз никога не бих обвинила някое малко дете, задето е видяло нещо красиво и е поискало да го притежава. — С усмивка тя додаде: — Ето че и леката закуска пристига. Седни и се чувствай като у дома си.
Рейч бе донесла кафе със сладкиши, сметана и ароматни билки. Тя постави подноса върху масичката и излезе. В ролята на домакиня влезе Кефрия. За известно време разговорът засягаше единствено предпочитанията на гостите за начина, по който да пият кафето си. Приключила, Кефрия седна и се усмихна към тях. Дело се бе отпуснала на крайчеца на канапето и не спираше да поглежда към вратата. Изглежда тя се надяваше, че Малта ще се появи и ще я спаси от останалите възрастни.
Кефрия веднага възобнови атаката си.
— На какво дължим посещението ти, Керуин?
Той посрещна погледа ѝ дръзко, но самият му глас бе тих:
— Малта ме покани… ни покани. Бях извел Дело на пазар; там срещнахме Малта. Тя ни покани да ѝ дойдем на гости.
— Разбирам. — Тонът на Кефрия не подложи казаното на съмнение. Роника се надяваше, че тя е успяла да скрие отвращението си по-добре от дъщеря си. — Малката вятърничавица не ни каза, че ще дойдете. Но момичетата са такива, а Малта е по-лоша от обичайното. Главата ѝ е пълна с глупости, които не оставят място за разум и любезност.
Роника почти беше престанала да слуша Кефрия, вглъбявайки се в собствени мисли. Колко ли често Малта се бе промъквала на пазара сама? И дали срещата наистина е била случайна, както твърдеше Керуин Трел? Старицата замислено погледна към Дело. Дали пък двете момичета не бяха планирали тази среща?
Сякаш повикана от мисълта ѝ, Малта влезе точно в този момент. И смаяно огледа официалната обстановка. Предпазлива пресметливост изникна върху лицето ѝ, сторила се много грозна в очите на Роника. Кога момичето бе успяло да усвои подобна своеволност? Беше очевидно, че Малта се е надявала да приеме Дело и Керуин сама. Поне тя нямаше вид да ги е очаквала днес. Макар че косата ѝ беше сресана, а върху устните ѝ да се долавяше багрило, поне роклята ѝ беше подобаваща за годините ѝ. Тя носеше обикновена вълнена рокля, с бродерия, красяща краищата на полата и шията. И въпреки това нещо в начина, по който тази одежда бе носена — пристегната, за да подчертава талията и да кара плата да очертае наливащата се гръд — показваше, че това е жена в детски дрехи. А Керуин Трел се бе изправил на крака, както подобава при влизането на една млада жена.
Това беше по-лошо, отколкото Роника се бе опасявала.
— Малта — приветства я майка ѝ и се усмихна. — Дело ти е дошла на гости. Но първо няма ли да останеш да пиеш кафе с нас?
Дело и Малта се спогледаха. Гостенката преглътна и облиза устни:
— А после би могла да ни покажеш онзи кампсис, за който каза, че цъфтял. — С по-висок от необходимото глас тя се обърна към Кефрия: — Малта ни разказваше за вашата оранжерия. Брат ми много се интересува от цветя.