— Ти беше моята послушна дъщеря — призна Роника. — Може би заради това аз не те оценявах достатъчно. И те пренебрегвах. — Тя поклати глава. — Но в онези дни Алтея ми причиняваше толкова тревоги, че аз рядко имах време, което да отделя на онази, която растеше правилно.
Кефрия изсумтя остро.
— И при все това ти не знаеш дори и половината от нещата, които тя вършеше. Като нейна сестра, аз… — Тя замълча за момент. — В крайна сметка нищо не се е променило. Тя все още създава тревоги и на двете ни. Още от малка тя беше палава и своеволна, което я направи любимката на татко. Сега нея я няма, с което тя успя да заплени и теб. Просто с отсъствието си.
— Кефрия! — възкликна Роника. Това беше толкова безсърдечно. Сестра ѝ бе изчезнала, а тя, вместо да се притеснява, ревнуваше дори и сега?
Но след един миг Роника допълни колебливо:
— Наистина ли ти се струва, че не ти обръщам внимание заради отсъствието на Алтея?
— Ти почти не разговаряш с мен — изтъкна Кефрия. — Когато аз, наследницата, се затруднявах над книжата, ти просто си ги взе обратно и продължи да се занимаваш с тях. Ти управляваш домакинството сякаш мен ме няма. Когато Керуин изникна днес на прага ни, ти направо се хвърли в битка. Пак хубаво, че си благоволила да кажеш на Рейч да ме повика да присъствам. Майко, ако и аз изчезнех като Алтея, домакинството само би тръгнало още по-плавно. На теб не ти е нужна помощ. — Тя замълча и с давещ се глас добави: — Не ти е нужно присъствието ми.
Кефрия бързо повдигна чашата си и отпи голяма глътка от димящата течност, впервайки поглед в камината.
Роника беше останала без думи. Тя също отпи. И осъзнаваше, че се оправдава, когато каза:
— Но аз винаги изчаквах ти да ме заместиш.
— И винаги беше тъй заета да стискаш юздите, че не ти оставаше време да ме научиш. Остави на мен, ще стане по-бързо, ако го направя аз. Колко пъти си ми казвала това? Имаш ли представа колко глупава и безпомощна се чувствах, когато слушах подобни думи?
Гневът в гласа ѝ бе трупан с години.
— Не — тихо отвърна Роника. — Не знаех. Но е трябвало. Наистина е трябвало. Съжалявам, Кефрия. Искрено съжалявам.
Кефрия въздъхна.
— Вече тъй или иначе няма значение. — Тя поклати глава в търсене на следващите думи. — За Малта вече ще се грижа само аз — тихо продължи Кефрия и повдигна очи към майка си, очаквайки възражения. Роника я гледаше мълчаливо. След още една въздишка дъщеря ѝ продължи. — Ти вероятно се съмняваш, че аз съм способна да се справя. Самата аз се съмнявам. Но зная, че съм готова да опитам. И искам да те помоля… Не, искам да ти кажа следното: не се меси. Колкото и да се объркат нещата. Не се опитвай да ме изместиш, само защото ще бъде по-лесно.
— Кефрия, никога не бих го направила — смая се Роника.
Другата жена отново се беше загледала в огъня.
— Напротив, майко. Ще го направиш, без дори да се замисляш и да осъзнаеш. Точно както постъпи днес. Аз поех започнатото от теб и продължих сама. Но ако зависеше от мен, аз изобщо нямаше да викам Малта. Просто щях да кажа на Керуин и на Дело, че нея я няма или пък че е болна. И любезно щях да ги отпратя, без да дам възможност на Малта да флиртува и да се подхилква.
— Да, така би било по-добре — тихо призна Роника. Думите на дъщеря ѝ я нараниха. Тя просто се бе опитала да разсъждава бързо, за да предотврати бедствие. Но макар и болезнено, казаното от Кефрия бе истина. Така че старицата стисна устни и отпи от кафето си. — Ще споделиш ли с мен замисъла си? — попита тя след няколко мига.
— И аз самата още не зная — каза Кефрия. — Тя е стигнала толкова далеч и почти не ме уважава… Може и да не успея. Във всеки случай имам няколко начални идеи. Вече няма да позволявам на Рейч да ѝ дава уроци. Никакви уроци по танци и етикет, докато не си ги заслужи. Когато уроците започнат отново — ако започнат отново — Малта ще трябва да се отнася към Рейч със същото уважение, което Силдин проявява към своя наставник. Уроците ще бъдат провеждани по едно и също време от деня, а не когато на Малта ѝ е скучно и ѝ се е приискало някакво разнообразие. Ако пропусне някой от тях, ще ѝ се наложи да помага вкъщи, за да компенсира. — Кефрия си пое дъх. — Тя ще си заслужи привилегиите на жена чрез задълженията на жена.
Тя погледна майка си в очите.
— Тъй. Сега ще си прибера счетоводните книги обратно. Няма да допусна Малта да расте невежа като мен. Всяка седмица тя ще прекарва известно време над сметките. Зная, че тя ще ги накапе с мастило, ще прави грешки и прочие. И двете с теб ще трябва да издържим това. Тя ще отбелязва изменения и ще изчислява. И освен това… тя ще те придружава, когато отиваш да се срещаш с посредниците, брокерите и надзирателите. Тя трябва да се научи да води сметките на имотите ни.