И Кефрия отново замълча, очакваща възражение. Роника мълчеше.
— Разбира се, при тези посещения тя ще трябва да се държи прилично. И да се облича подобаващо за едно момиче, което се превръща в жена. Не долнопробно, но не и детински. Ще са ѝ нужни нови дрехи. Възнамерявам да я накарам да вземе участие в изготвянето им. И да се научи да готви, да надзирава слугите.
Роника кимаше бавно при всяка следваща добавена задача. Когато дъщеря ѝ приключи с изреждането, възрастната жена каза:
— Струва ми се, че замисълът ти е разумен. Малта би извлякла голяма полза от всичко онова, на което ти възнамеряваш да я научиш. Но не мисля, че тя би склонила доброволно да пристъпи към усвояването му. Днес не е модерно за една жена да знае подобни неща, какво остава за усвояването им. Всъщност в днешен Бингтаун на тези умения се гледа с презрение; те биват смятани за плебейщина. Гордостта на Малта би била накърнена от подобна подготовка. Съмнявам се, че тя ще усвоява с готовност.
— Съмненията ти са основателни — потвърди Кефрия. — По тази причина съм предвидила още нещо. Зная, че ти, майко, ще възразиш, но това е единственият начин да я накарам да ме слуша. Тя не бива да получава никакви собствени пари извън онези, които аз ѝ отпускам. Ще трябва да говоря с магазинерите и занаятчиите в града и да им кажа да не ѝ дават на кредит. Ще бъде унизително, но… — Тя замълча за момент, размишлявайки. — Да, същото ще се отнася и за Силдин. Струва ми се, че не е рано да взема мерки и с него. Може би изобщо не трябваше да позволявам на Малта да получава всичко, което си поиска.
Тук Роника отново кимна, потискайки една дълбока въздишка на облекчение. Сред разходите вече почиваха няколко сметки, натрупани от Малта — за сладки изкушения, дрънкулки и безумно скъпи парфюми. Нейната прахосническа небрежност не само се бе отразявала лошо на семейния бюджет: тя бе един от въпросите, които Роника не бе искала да повдига пред дъщеря си. Сега тя искрено се чудеше на това си нежелание.
— Тя е твоя дъщеря — каза Роника. — Но се боя, че това няма да бъде лесно, за никоя от нас. И — неохотно добави тя — има още нещо, на което тя трябва да бъде научена. Договорът ни със семейство Фестрю.
Кефрия повдигна вежда.
— Но аз съм омъжена — подчерта тя.
Неочаквано състрадание връхлетя старицата. Тя си бе припомнила собствените си чувства в онзи миг, когато за първи път бе осъзнала, че нейните узряващи дъщери попадат под сянката на сделка, сключена преди поколения.
— Да, ти си омъжена — потвърди възрастната жена. — И Алтея е изчезнала. И нашите дългове нарастват по-бързо от приходите ни. Припомни си условията на споразумението, Кефрия. Кръв или злато. Щом Малта бъде представена пред тукашното общество като жена, тя рискува да бъде отстъпена на рода Фестрю, освен ако ние не разполагаме със съответната вноска злато.
Никак не ѝ се искаше да продължи, ала…
— А тази година парите за лятната вноска не стигнаха. Обещах да изплатя дължимото в края на годината, плюс компенсацията. — Тя не можа да се осмели и да каже на дъщеря си стойността на тази компенсация. — И ако и тогава не успея да изплатя всичко — с мъка продължи тя, — Каоулн Фестрю ще разполага с пълното право да поиска кръв. Алтея, ако междувременно сме я открили. Малта, ако не сме.
Роника не можа да намери повече думи. В очите на дъщеря си тя съзираше ужас, нарастващ едновременно с осъзнаването на чутото току-що. Последва неизбежният гняв.
— Не е справедливо. Аз не съм се съгласявала на тази сделка! Защо Малта да се съобразява с договор, сключен поколения преди тя изобщо да се е родила? Това не само е несправедливо, това е безумие!
Старицата помълча за момент, преди да изрече думите, познати на всеки потомък на Търговец:
— Такъв е законът на Търговците. Не всякога справедлив; не всякога правилен. Понякога дори не е и разбираем. Но това е нашият закон. С какво сме разполагали, когато за първи път сме стъпили на Прокълнатите брегове? Единствено със самите себе си и с ценността на дадената дума. Тогава сме се заклели във вярност, не само едни към други, но за всички поколения напред. Това е причината да оцелеем там, където всички преди нас са погивали. Ние сме се обрекли на земята и на онова, което тя изисква от нас. Предполагам, че това е друга тема, която никога не си обсъждала с Малта. Трябва да го направиш, и то скоро, защото тя трябва да е чувала слухове.