Не че той възнамеряваше да я остави да живее на борда. Просто още не беше намерил подходящо място, където да я остави. Поне тя беше от хората, които се приспособяват бързо. От пристигането си на борда Ета не се бе оплакала нито веднъж. Освен ако не се броеше вторият ден, когато тя бе нахлула в камбуза и бе смъмрила готвача, задето пресолил яхнията на капитана. Сега тя често надзираваше приготвянето на храната им. Това бе довело до известни подобрения във вкуса.
Но тя пак си оставаше курва, напомни си Кенит. Въпреки лъскавата къса коса, която улавяше светлината на корабните фенери и я отразяваше като блясък; въпреки изумруденозелената коприна на блузата ѝ с широки ръкави; въпреки златистия блясък на шарфа, пристегнал тясната ѝ талия. Тя пак си оставаше неговата курва — дори и на ухото ѝ да проблясваше рубин, а разкошно, украсено с кожа наметало да я предпазваше от нощния хлад.
— Мислех си за живия кораб, който ти избяга по-рано днес — осмели се да каже тя. И повдигна очи към него, прекалено дръзки, за да му се понравят. Изглежда Ета усети това, защото отново сведе поглед, още преди той да изрече остро:
— Не желая да слушам за това.
— Добре — меко обеща тя. Но само след миг наруши думата си, както жените правят винаги. — Бързината на един мотивиран жив кораб е легендарна — тихо каза тя. Обърнала лице право назад, Ета говореше към водата. — Аз нищо не разбирам от пиратство — призна жената. Сякаш това можеше да го изненада. — Но се чудя дали точно тази склонност за бързо бягство по някакъв начин не може да бъде използвана срещу него.
— Не виждам как — изсумтя Кенит.
Тя навлажни устните си, преди да отговори, и за момент цялото му внимание остана насочено към дребното раздвижване на влажното розово връхче. У него пламна неочаквано желание. Проклетница. Постоянната близост до жена не беше полезна за един мъж.
Той издиша бавно и безшумно.
Ета хвърли кос поглед към него. За момент устните ѝ трепнаха; и ако Кенит можеше със сигурност да потвърди, че жестът е бил израз на присмех, той би я зашлевил. Но тя само продължи започнатата тема:
— Заекът намира смъртта си, ако се хвърли стремглаво в мрежата — отбеляза тя. — Ако курсът на даден жив кораб е известен и ако човек разполага с повече от един кораб да устрои засада… Един от корабите лесно би могъл да се впусне в преследване и да насочи живия към мястото. — Тя замълча и отново се загледа във водата. — Чувала съм, че е трудно да бъде спрян един кораб, дори и ако пред него личи опасност. А в тези води има множество тесни канали, където някой преследван съд би бил принуден да излезе на сушата, ако не иска да се сблъска.
— Осъществимо, макар че условностите са прекалено много. Изпълнението на подобен план би изисквало специфични обстоятелства.
— Предполагам.
Тя отметна глава, за да отстрани един кичур, който ѝ влизаше в очите. Късата ѝ и лъскава коса бе съвсем черна, както тъмнее нощното небе между звездите. А Кенит можеше да я целуне по всяко време; сега той беше единственият ѝ мъж.
Тя усещаше, че той я наблюдава. Дишането ѝ и зениците ѝ реагираха на това знание. Кенит рязко притисна тялото си към нейното, притискайки я към парапета. Той принуди устата ѝ да докосне неговата; усети зърната ѝ през затоплената коприна на блузата ѝ.
Когато отдръпна лице, той каза остро:
— Никога не си позволявай да ме напътстваш как да си върша работата. Много добре зная как да получа онова, което искам. Не са ми притрябвали женски съвети.
Очите ѝ бяха се изпълнили с нощта.
— Така е, знаеш — дрезгаво се съгласи тя.
Той ги чу още по време на приближаването им. Знаеше, че е късно през нощта, защото вечерните птици отдавна бяха притихнали. По влагата, която го обгръщаше, той предполагаше, че тази вечер има гъста мъгла. Затова Парагон изчакваше напрегнато и се чудеше защо само двама души се отправят към него сред нощната мъгла. Корабът не се съмняваше в крайната им цел; на тази ивица от плажа нямаше нищо друго. Доближаването им донесе миризмата на запален фенер. Изглежда тя не им помагаше особено, защото крачките им биваха често придружавани от ругатни. Благодарение на това Парагон разпозна, че единият от тях е Мингсли — неговият глас вече му ставаше познат.