— Зная защо не искаш да млъкнеш! — неочаквано заяви Мингсли. — Ти не искаш той да разбере, нали? Не искаш безценната тайна на магическото дърво да бъде разкрита, нали? Защото тогава с бингтаунските Търговци е свършено. Мисли, Фирт. На какво е основан целият Бингтаун в действителност? Не на някакъв древен акт на сатрапа, а на стоките, които идват от Дъждовната река; чудатите и удивителни неща от Дъждовните земи.
— Той иска да те замеси в неща, за които ти изобщо не подозираш — шумно се обърна Парагон към Фирт. — Някои тайни не си струват да бъдат споделяни. Някои тайни струват много по-скъпо от онова, което си склонен да платиш.
— Дъждовната река, чиито води редуват студенина, кипеж, кафяв и сетне белезникав цвят. Откъде извира тази вода в действителност? Ти си чувал същите легенди като мен, за огромно димящо езеро от гореща вода, където гнездят жар-птиците. Това бил източникът на Дъждовната река. Когато земята се тресе, реката побелява и се нажежава. Тази бяла вода може да разяде корпуса на всеки кораб, със същата бързина, с която разяжда и пропадналия в нея клетник. Затова никой не пътува по Дъждовната река, за да търгува. Бреговете са също тъй непристъпни. Коварни мочурища, над които висят киселинни лиани. Дървесният сок на тамошните растения е в състояние да обгори кожата.
— Говори по същество — гневно каза Фирт. В същия момент Парагон изкрещя:
— Млъкни! Затвори си мръсната уста и се махни от плажа ми. Махни се от мен. Или пък ела достатъчно близо, за да те убия. Да, точно така. Ела тук, дребосъко! Ела ми! — Той размахваше огромните си ръце, готов да сграбчва.
— Освен ако не разполагаш с жив кораб — говореше Мингсли. Освен ако не разполагаш с жив кораб, чийто корпус не се трогва от нажежените води на реката. Освен ако не разполагаш с жив кораб, който още в момента на събуждането си сам намира единствения безопасен път по каналите ѝ. Това е същинският източник на техния монопол. Нужен ти е жив кораб, за да се включиш в играта.
— Той лъже — отчаяно изкрещя Парагон. — Той те лъже! Има и много други неща. А дори и да станеш мой стопанин, аз няма да плавам за теб. Ще се преобърна и ще издавя всички ви. Трябва да си чувал, че съм го правил и преди. А ако не си, върви попитай в която си щеш кръчма. Попитай за Парагон, за Парий, мъртвешкия кораб! Хайде, върви, разпитай. Те също ще ти кажат, че ще те убия.
— Той може да бъде принуден — с тиха увереност каза Мингсли. — Или отстранен. Самият корпус е най-важен; един добър лодкар би могъл да ни преведе. Помисли си какво бихме могли да постигнем със собствен жив кораб. Там има някакво племе, с което Търговците поддържат връзки. Едно пътуване ще бъде достатъчно, Фирт. Бихме могли да им плащаме двойно повече от Търговците и пак да излизаме на печалба. Това е нашият шанс да се включим в обмен, до който външни хора не са имали достъп от основаването на Бингтаун насам. Аз вече съм изградил нужните връзки, собствениците само очакват да чуят подходящото предложение. Нужни са ми само средства. А ти разполагаш с тях.
— Той те лъже! — изрева Парагон към мрака. — Той иска да докара смъртта ти! Да те докара до още по-лош край. Да, има и нещо по-лошо от смъртта, калсидска отрепко. Но само един бингтаунски Търговец би знаел това. Само един Търговец би ти казал това.
— Мисля, че проявявам интерес — тихо каза Фирт. — Само че има и по-добри места, където да продължим този разговор.
— Не! — виеше Парагон. — Ти нямаш представа какво ти продава той, не подозираш мъката, която ще закупиш. Нямаш си никаква представа, никаква! — Неочаквано гласът му се задави. — Аз няма да плавам за теб, няма. Няма! Не искам. И ти не можеш да ме накараш, защото аз ще те убия. Всички ви ще убия!
Корабът отново започна да размахва ръце. Ако можеше да достигне до брега, той би хвърлял камъни, водорасли, шепи пясък… Ала ръцете му не докосваха нищо. В един момент той застина и се заслуша. Стъпките се отдалечаваха.
— … да каже на някого?
— Това не бива да ни притеснява — уверено отговори Мингсли. — Ти сам го чу, той е побъркан. Никой не му обръща внимание. А и отдавна никой не идва при него. Дори и по някаква случайност да кажеше на някого, никой не би му повярвал. Точно в това се съдържа красотата на замисъла ми, приятелю. Никой не би заподозрял. Корабът стои тук от години. Години! И никой не се е досещал за това преди…
Гласът му затихваше все повече, докато накрая мъглата и вълните не го погълнаха.