Тя усещаше моряците, работещи дълбоко в утробата ѝ. В нейните греди се впиваха свредла, последвани от навиването на масивни халки. Вериги биваха отмервани и прикрепяни към преградите. Освен това натоварването ѝ беше започнало: вода, сухари и още вериги. За робите.
Роби. Вивачия безмълвно изрече думата. Уинтроу бе смятал, че робството е една от най-големите злини, съществуващи на света, ала от неговото обяснение тя не бе съумяла да открие разликата между живота на един роб и битието на един моряк. На нея се струваше, че и двамата са собственост на даден господар, който ги принуждава да работят по прищявка. Моряците не притежаваха почти никакъв контрол над живота си. С какво животът на един роб беше по-лош? Не, тя не можеше да разбере разликата. Може би точно по тази причина Уинтроу я беше изоставил с такава лекота: защото тя беше глупава. И защото тя не беше човешко същество. Очите ѝ отново се изпълниха със сълзи. И Вивачия, робският кораб, заплака.
Още преди да са видели самия кораб, Соркор го обяви за робовладелски, посочвайки дължината на мачтите за свой аргумент. Върховете им се виждаха през дърветата на острова, който Мариета заобикаляше.
— Те имат толкова платна, за да докарат товара си пресен — обясни той, натъртил последната дума. Но веднага подир това лицето му се озари и той усмихнато погледна Кенит. — А може би търговците на роби започват да осъзнават, че има от какво да се страхуват. Е, ако щат и долните си ризи да окачат на платната, пак няма да ни избягат. Ако се насочим сега, ще сме се приближили веднага щом те заобиколят.
Кенит поклати глава.
— Тук плитчините са каменисти. — Той се замисли за момент. — Вдигнете Търговски флаг и спуснете шамандури, за да изглеждаме натоварени. Ще се превърнем в безобиден товарен съд. Няма да се приближаваме, докато те не поемат в Рикертовия канал. Край него има един подходящ участък с песъчливи плитчини. Така, ако се наложи да ги изтикаме на брега, няма да ги пробием.
— Разбрано, сър. — Соркор прочисти гърло. Кенит не можа да види към кого са насочени следващите му думи. — Завземането на робски кораб е кървава гледка. Освен това след робските кораби винаги се влачат змии, а начинът, по който тези гадини се хранят, не е подходящ за една жена. Съветвам ви да се оттеглите в каютата си за предстоящата битка.
Капитанът погледна през рамото си и видя Ета. Вече започваше да му се струва, че при всяко негово идване на палубата тя неизменно изниква зад него. Това беше смущаващо, но Кенит бе решил, че подминаването е най-добрият начин да се справи с тази досада. Във всеки случай го забавляваше почтителността, с която Соркор се обръщаше към една обикновена курва; забавляваше го и как помощникът му си внушаваше, че подобна жена не би могла да понесе едно кръвопролитие.
Ета, нито развеселена, нито поласкана, го наблюдаваше с необичайно искрящи очи, а страните ѝ бяха поруменели. И тоалетът ѝ бе необичаен — тя носеше риза от небесносин памук, тъмни вълнени панталони и къса вълнена куртка. Освен това тя носеше черни ботуши до коленете, излъскани до блясък. Те пък откъде ли се бяха взели? (Преди няколко нощи тя бе споменала, че е играла на комар с неколцина от екипажа, явно това обясняваше произхода.) От косата ѝ се виждаше само един кичур; остатъкът бе скрит под ярка кърпа. В този си вид Ета лесно можеше да бъде сбъркана с някой уличен хулиган. Пък и начинът, по който тя се озъби на Соркор, определено съвпадаше със стила ѝ.
— Мисля, че дамата и сама би могла да прецени кога гледката е прекалено безвкусна за нея — сухо отбеляза Кенит.
Ета лукаво се подсмихна и изтъкна:
— След като се наслаждавам на капитан Кенит през нощта, денем няма от какво да се страхувам.
Лицето на Соркор се изчерви, което още повече подчерта бледнината на белезите му. Но Ета вече не гледаше към него, а към Кенит, за да подири някакъв признак на одобрение. Капитанът опита да запази безизразността си, ала не успя. Наистина му беше приятно да види как първият помощник се смущава от похвалите на неговата любовница. По тази причина той си позволи да се усмихне едва забележимо. Едва забележимо, но достатъчно: Ета видя. И ноздрите на отметнатата ѝ глава се разшириха. Същинска тигрица на верига.