— Това бяха петима роби! — изрева капитанът на Сикерна. — Отдръпнете се! Към следващата котва са привързани двадесетима!
— Най-вероятно болните, които така или иначе не биха преживели цялото пътуване — предположи Кенит. Откъм другия кораб долитаха гласове, някои умоляващи, други ужасени или гневни.
— Са всемилостиви, какво ще правим? — прошепна Соркор. — Клетите!
— Във всеки случай няма да отстъпваме — тихо каза Кенит. И отново се обърна към другия съд. — Сикерна, ако и тези роби се озоват зад борда, всички вие ще умрете.
Другият капитан отметна глава и се засмя от сърце. Мощният му хохот ясно достигна до тях.
— Сякаш иначе бихте пощадили някого от нас! Отдръпни се, пирате, или тези двадесетимата ще умрат.
Кенит погледна към измъченото лице на първия си помощник и сви рамене.
— Продължаваме напред! Пригответе абордажните куки! — заповяда той. Хората му се подчиниха. Те не можаха да зърнат колебанието в очите на Соркор, но до един чуха писъците на двете десетици обречени. Тази котва отнесе част от парапета на Сикерна.
— Капитане… — невярващо простена Соркор. Лицето му беше пребледняло от ужас.
— Колко резервни котви ще имат на борда — отвърна Кенит, който се готвеше да поведе щурма. През рамо той додаде: — Ти беше този, който веднъж ми каза, че би предпочел смъртта пред робството. Да се надяваме, че това предпочитание е по-разпространено!
Неговите пирати вече бяха изстреляли куки и придърпваха корабите по-близо един до друг. Онези от тях с лъкове поддържаха непрестанен обстрел, за да не позволяват на моряците от Сикерна да откачат куките и да ги хвърлят във водата. Екипажът на Мариета превъзхождаше трикратно по численост противниците си. Последните разполагаха с добро въоръжение, ала не умееха да го използват.
Кенит изтегли меча си и скочи на другия кораб. Още при приземяването си той изрита в корема един от вражеските моряци, прострелян в рамото, който неумело държеше лък. Онзи рухна, а един от хората на Кенит — по примера на своя капитан екипажът нахлуваше на абордаж — го наръга.
— Запазете трима! — гневно извика Кенит. Тъй като никой друг не го нападна, той тръгна да търси капитана на Сикерна.
Откри го от другата страна на кораба. Там капитанът, заместникът му и двама моряци трескаво се опитваха да спуснат лодката. Тя, готова да заплава, се поклащаше над водата, ала един от освобождаващите механизми бе заял. Кенит поклати глава: целият кораб беше прогнил от мръсотия. Местният екипаж дори не си правеше труда да поддържа палубата чиста; една заяла макара не беше изненада за никого.
— Напред! — усмихнато изкрещя Кенит.
— Не се приближавай — предупреди го капитанът на Сикерна, повдигайки малък арбалет.
Кенит изгуби досегашното си уважение към него. Този мъж бе изглеждал далеч по-впечатляващо, когато бе прибягвал до действия, а не до заплахи.
В този момент от водата изникна виещият се врат на змията. Ето причината капитанът да не изстреля болта си веднага: изглежда той се затрудняваше да определи източника на най-голямата заплаха.
Между челюстите на създанието стърчеше трупът на окован роб. Оковата все още стискаше крак и ръка; другата верига се поклащаше свободна. Змията тръсна глава, намествайки хапката. Окованата част на крайниците се отдели от тялото и потъна във водата, а чудовището погълна остатъка наведнъж, при което отново тръсна глава. Подир това то погледна с интерес четиримата в лодката. Един от моряците извика ужасено. Капитанът насочи арбалета си към огромните очи на съществото.
В мига, в който върхът на болта вече не сочеше гръдта му, Кенит скочи напред и допря острието на меча си до едно от въжетата на лодката.
— Хвърли оръжието и се върни обратно на борда — заповяда пиратът. — Иначе отиваш право в търбуха на змията.
Онзи заплю Кенит и невъзмутимо изстреля болта в едно от зелените очи. Арбалетната стрела потъна изцяло, врязвайки се в мозъка на чудовището. Кенит предположи, че това далеч не е първата змия, която колегата му прострелваше. Създанието започна да се гърчи и мята, а капитанът на Сикерна изтегли ножа си и започна да сече нишките на въжето точно над скобата, която го прикрепваше към лодката.
— Змиите са за предпочитане пред пиратите! — изкрещя той към Кенит. Все още трептящата змия потъваше. — Родел, прережи въжето от твоята страна!