— Нека Са бди над пътуването ти — задавено успя да прошепне юношата.
Но надзирателят чу и рязко се извърна към него.
— Ти си я убил, малоумен недорасляко! Тя можеше да работи поне още един ден!
И той рязко замахна с палката към Уинтроу. Остра болка ужили рамото му и остави синина, без да засяга костите. Болката се стрелна по ръката и едновременно я обездвижи. Този удар определено бе дело на опит, реши юношата, докато отскачаше назад. При това той се блъсна в един от робите, който небрежно го изблъска встрани. Цялата върволица се приближаваше към надзирателя. В този момент късата му бухалка бе придобила съвсем нищожен вид. Уинтроу почувства нов прилив на отвращение: робите щяха да пребият търговеца до смърт, да натрошат костите му.
Ала посредникът се оказа ловък дребосък, който обичаше работата си и умееше да я върши. С енергичността на кученце той се хвърли към робите и започна да нанася бързи и резки удари — един замах, втори, трети. При всеки удар палката му постигаше целта си, а удареният се отдръпваше. Тези умели атаки пораждаха болка, която обездвижваше, без да уврежда. Впрочем към Лем не беше проявена тази предпазливост. Още в момента на отстъпването си едрият мъж получи втори удар, през корема. Лем се преви, изцъклен от болка.
А на пазара за роби търговията продължаваше да тече. Неколцина повдигаха вежда към случващото се, но пък какво можеше да очаква човек от задрасканите лица и техните надзиратели? Посетителите просто ги заобикаляха и продължаваха пътя си. Излишно беше Уинтроу да се обръща за помощ към тях. Никой нямаше да му обърне внимание, макар неговото лице да не беше татуирано.
Лем оставаше превит, а надзирателят невъзмутимо отключи окървавените окови от глезените на Кала. Надигайки се, той остро се вторачи в Уинтроу.
— Заслужаваш теб да окова на нейно място, мърльо! — просъска той. — Заради теб изгубих робиня и цялата заплата за един ден. Да, ей го, клиентът ми си отива. Не са му изтрябвали роби с такъв темперамент. — Посредникът посочи с палката си към отдалечаващия се човек. — Е, какво да се прави. Който не работи, не трябва да яде, милички.
Уинтроу се затрудняваше да приеме небрежността, с която този дребосък се отнасяше към смъртта на робинята.
— Жената е мъртва по твоя вина! — каза му той. — Ти си искал да отровиш само неродената ѝ рожба, но си отровил и нея самата. Два живота тежат на съвестта ти!
Заради удара по рамото юношата не можеше да се изправи. Все пак той успя да коленичи, но дребосъкът го повали обратно.
— Ау, какви думи знаел голобрадкото! Потресен съм! Ти, вместо да бъбриш, момчето ми, вземи да ми изплатиш обезщетението. И бързичко. Не ме карай сам да си вземам парите.
— Нямам пари — ядосано му отвърна Уинтроу. — А и да имах, пак не бих ти платил.
Изправен край него, търговецът го сръчка с палката си.
— Къде е баща ти? Той ще ми плати.
— Сам съм — тросна се юношата. — И не се налага да плащам на теб или на господаря ти за онова, което сторих. Аз изпълних свещения си дълг към Са. Постъпих правилно.
Той погледна към робите. Някои от тях бяха започнали да се изправят. Лем бе пропълзял до Кала и напрегнато се взираше във вторачените ѝ очи, в опит да зърне онова, което и тя съзираше.
— Така ли било? Правилно за нея, може, но не и за себе си — хапливо изтъкна дребният. Той говореше бързо, с глас като стържене на чакъл. — Ти явно не знаеш, хлапако, че в Джамаилия на робите не се полага последната утеха на Са. Така отреди сатрапът. Тъй де, онзи, който има истинска душа, не би свършил в робство. Поне така го разбирам аз. И как стоят нещата сега? Аз изгубих една робиня и печалбата си за днешния ден. Това няма да се хареса на сатрапа. А ти си не само убиец, а и скитник. Ако беше по-якичък, щях да ти сложа веригите веднага. Но какво да се прави, човек трябва да уважава закона. Хей, пазачо! — И дребосъкът помаха с палката си към един минаващ стражник. — Тук имам нещо за теб. Едно хлапе без близки и без пари, което дължи обезщетение, задето уврежда собствеността на сатрапа. Стой!
Последното възклицание последва рязкото изправяне на Уинтроу, който, тласнат от отчаяние, скочи и побягна. Предупредителният вик на Лем го накара да погледне назад — нещо, което юношата трябваше да замени с привеждане, защото умело хвърлената тояжка го удари по главата и го повали насред мръсотията на пазара за роби.