Това беше първата ѝ Търговска роба. Тези одежди не бяха особено привлекателни на вид — със заоблени яки, дълги до глезените и пристягани в кръста като свещеническо расо. Поне лъскавият колан ѝ харесваше — тъмен, със стилизиран инициал за тока. Малта го беше пристегнала колкото се може повече, за да подчертае талията си и да опъне плата над гръдта си. Баща ѝ беше прав: тя вече бе придобила фигурата на жена. Защо да не получи и привилегиите и дрехите, които се полагаха на една жена? Какво пък, завръщането му беше само въпрос на време. И тогава нещата тук щяха да се променят. Той щеше да се върне, с натежали джобове, щеше да научи как другите са я малтретирали, как не са ѝ позволили да облече обещаната рокля, как…
— Малта! — Майка ѝ рязко отвори вратата. — Какво правиш тук? Само теб чакаме. Вземи си наметалото и ела!
— Каретата пристигна ли? — попита девойката, докато крачеше подир майка си.
— Да — натърти Кефрия. — Търговецът Рестарт ни чака.
— Защо не е почукал или не е позвънил?
— Той звъня — тросна се майка ти. — Но ти пак си била отнесена.
— Наистина ли трябва да си вземам и наметалото? Нали от каретата направо ще отидем в залата. А плащът ми би изглеждал глупаво с новата роба.
— Навън е студено, така че ще го облечеш. И бъди така добра тази вечер да се държиш прилично. И следи внимателно какво се говори. Семействата от Дъждовните земи не свикват събранието без причина. Повече от сигурна съм, че нещата, които ще бъдат обсъждани тази вечер, ще касаят съдбите на всички ни. Освен това запомни, че хората от Дъждовните земи са наши родственици. Не се взирай, бъди учтива, не…
— Да, майко, зная.
Това беше най-малко шестият път, в който Малта трябваше да изслуша тази лекция. Нима я смятаха за глуха? Или за глупава? Нима още от съвсем малка не ѝ бяха набивали в главата, че между Бингтаун и жителите на Дъждовните земи съществува родство? И като стана дума за това…
— Чух, че Дъждовните Търговци са започнали да произвеждат нова атракция. Огнени бижута — поде тя, докато прекрачваше прага, изпратена от суровия поглед на старата дойка. — Зърната били прозрачни като капки изворна вода, а вътре в тях имало дребни пламъчета, които потрепвали.
Майка ѝ дори не си направи труда да отговори.
— Много ти благодаря за търпението, Давад. И за това, че си си направил труда да се отбиеш — обърна се тя към пухкавия дребосък.
Лицето на Давад сияеше от удоволствие и мазнина. Той учтиво помогна на майка ѝ да се качи в купето. Малта мълчаливо мина край него и успя да се качи, изпреварвайки допира му. Тя нито беше забравила, нито беше простила обстоятелствата около предишното си пътуване с тази карета.
В купето двете жени седяха една до друга. Нима те очакваха от нея да седне до плужека? Отвратително.
— Може ли да седна между вас? — каза тя и успя да се смести между двете. — Та, тези огнени бижута… — обнадеждено поде тя. Но противният Давад я прекъсна с дърдоренето си:
— Готови ли сте? Тогава потегляме. Боя се, че аз ще трябва да седна до вратата, за да я придържам. Казах на лакея да се погрижи за поправката ѝ, но той си е питал ушите. Непоносимо е. Каква е ползата да имаш слуги, щом те не обръщат внимание, когато им се говори? В такива моменти човек е готов да защити идеята за робство. Един роб знае, че от благоразположението на неговия господар зависи неговото собствено положение, затова изслушва нарежданията му внимателно.
Така Рестарт не спря да дърдори по целия път. Той говореше, а майка ѝ и баба ѝ слушаха. И само на моменти си позволяваха да възразят смирено, макар Малта да беше чувала баба си стотици пъти да критикува робството и да заявява разгорещено, че то щяло да разруши Бингтаун. Самата девойка не споделяше това мнение: баща ѝ не би се захванал с тази търговия, ако тя не беше доходоносна. И все пак ѝ се струваше жалък начинът, по който старицата вкъщи твърдеше едно, а не дръзваше да защити възгледите си пред Рестарт. Най-дръзкото ѝ възражение се изчерпваше с думите: Давад, достатъчно ми е да си представя себе си като робиня, за да разбера, че тази практика е неморална. Сякаш това представляваше някакъв неоспорим аргумент. Още преди пристигането в залата този едностранен разговор ѝ беше втръснал до припадък. Тя все така не бе намерила възможност да доразкаже на майка си за онези бижута.