Мъничка утеха представляваше обстоятелството, че те не са последните пристигнали. Не точно.
Малта трябваше да използва целия си самоконтрол, за да остане неподвижна, докато Рестарт тромаво се мъчеше да отвори дефектната врата и впоследствие да се изтътрузи през отвора. Тя слезе веднага след него, умело отбягвайки протегнатата в подобие на галантност влажна и месеста длан. От самата близост до този човек девойката се чувстваше омърсена.
— Малта! — Острият вик на майка ѝ не ѝ позволи да направи нова крачка. Без да си прави труда да понижава глас, Кефрия продължи: — Изчакай ни. Трябва да влезем заедно.
Малта стисна устни и бавно издиша през носа. Майка ѝ го правеше нарочно, тя обожаваше да се държи с нея като с дете на публични места. Девойката ги изчака и закрачи заедно с тях, но малко по-назад — достатъчно далеч, за да не може майка ѝ да я мъмри, и същевременно да постави дистанция между двете жени и Рестарт.
Залата на Търговците бе тъмна. Е, не съвсем тъмна, разбира се, ала нямаше и следа от блясъка на Есенния бал. Две скромни факли осветяваха пътеката, а над прозорците бяха спуснати кепенци, през чиито процепи се очертаваше съвсем мътно сияние. Обстановка, съобразена със семействата от Дъждовните земи. Говореше се, че те не обичат светлината. Според Дело това било заради очите им, но самата Малта подозираше, че това се прави заради грозотата им. Брадавичести, така бе чувала да ги наричат. Брадавичести и деформирани. По гърба ѝ полазиха тръпки. Колко ли от тези семейства щяха да присъстват днес?
Почти едновременно с потеглянето на довелата ги карета зад тях пристигна друга кола. Тя имаше старомоден вид, а прозорците ѝ бяха затулени с дебели дантелени завеси. Малта изостана още повече, за да погледне новите пристигащи. Заради сумрака ѝ се наложи да напрегне поглед, та да различи родовия герб, изрисуван върху вратата. Той ѝ беше непознат; не принадлежеше на Търговците от Бингтаун. Това означаваше, че в тази карета пътуват пратеници от Дъждовните земи. Никой друг не би се осмелил да пристигне тази нощ.
Тя отново закрачи, но не можа да се сдържи и погледна през рамо. От купето изникнаха шест фигури, облечени в тъмни наметала с вдигнати качулки. Ала под тези тъмни плащове движенията изтръгваха кехлибарени, алени и оранжеви проблясъци. Малта настръхна при вида им, защото веднага разбра същината на тези светлинки — огнени кристали. Девойката се закова на място. Нищо от онова, което тя бе чувала, не можеше да се сравни с действителната гледка. Тя затаи дъх. Отблизо украшенията изглеждаха още по-смайващи.
— Малта!
В тона на майка ѝ се долавяше предупреждение.
— Добър вечер. — Гласът, долетял изпод качулката, бе дрезгав и женски. От толкова близо Малта можа да различи, че във вътрешността на качулката също има дантелен воал. Що за лице бе толкова грозно, та да налага да бъде крито дори в сумрак?
Бижутата, които тази жена носеше, имаха ален цвят, прикрепени към ръбовете на качулката. Загледана в тях, Малта дори не усети припряното шумолене на плат, разнесло се зад нея. По тази причина гласът на майка ѝ я сепна.
— Добър вечер. Аз съм Кефрия от Търговския род Вестрит.
— Яни от Дъждовния род Купрус ви приветства — отвърна качулатата.
— Позволете да ви представя дъщеря си, Малта Хейвън от семейство Вестрит.
— Позволявам — формално измърка жената. Малта със закъснение се сети да се поклони. Жената се засмя одобрително и се обърна към майка ѝ: — Не мисля, че съм я виждала на нашите Събирания. Приемам, че тя съвсем отскоро е станала част от обществото?
— Това е първото ѝ Събиране. В действителност тя още не е била представена. Баба ѝ и аз смятаме, че тя първо трябва да усвои дълговете и задълженията на една Търговка, преди да бъде представена като такава.
Тонът на майка ѝ коренно се отличаваше от този на Яни — припряна учтивост, бързаща да се извини в аванс. Уф, отвратително угодничество.
— Това наистина звучи изцяло в стила на Роника Вестрит. И е възглед, който самата аз напълно подкрепям. Уви, той все по-рядко се среща в Бингтаун. — Гласът ѝ бе придобил сладостта на гъст крем.
— Вашите огнени бижута са удивителни — изтърси Малта. — Много ли са скъпи?