Още със самото изричане на думите тя осъзна, че е прозвучала като удивено дете.
— Малта! — сгълча я майка ѝ.
Но жената от Дъждовните земи отново се засмя тихо.
— Всъщност алените са най-често срещани и най-лесни за събуждане. Но аз пак ги предпочитам. Червеното е тъй наситен, тъй богат цвят. Зелените и сините са още далеч по-редки и далеч по-трудни за събуждане. Съответно, за тях изискваме и най-висока цена. Огнените бижута са най-скъпата стока, предлагана от рода Купрус.
Кефрия кимна и отвърна:
— За нас е удоволствие да видим, че кръгът на предлаганите от вашето семейство стоки се разширява. Новата ви добавка е възхитителна. — Тя погледна през рамо. — Простете, ние ви забавихме. Най-добре да влезем, за да не започнат без нас.
— Убедена съм, че без мен не биха започнали — бавно отвърна Яни Купрус. — Тазвечершното Събрание е свикано именно по моя молба. Въпреки това вие сте права, не би било учтиво да караме останалите да чакат. За мен беше удоволствие да поговоря с вас, Кефрия. И с вас, млада Малта.
— Удоволствието беше изцяло наше — отвърна майка ѝ и почтително отстъпи встрани, за да позволи на качулатата жена да мине първа. Същевременно тя стисна ръката на дъщеря си: малко по-стегнато от необходимото. — Малта… — укорително въздъхна Кефрия и я поведе вътре.
Баба ѝ ги чакаше отвъд прага на залата, стиснала устни. Тя направи дълбок реверанс на минаващата край нея Яни Купрус, а после насочи опулените си очи към Малта и майка ѝ.
Кефрия изчака няколко мига, за да се убеди, че Яни се е отдалечила достатъчно, и просъска:
— Тя ѝ се представи!
— Бога ми, Малта!… — простена баба ѝ. Покрай тези възклицания Малта бе започнала да намразва името си. И старицата, и майка ѝ обожаваха да влагат ту гняв, ту нетърпение, ту възмута в изричането му. Девойката окачи наметалото си и отново се обърна към тях, свивайки рамене.
— Просто исках да разгледам огнените ѝ бижута — рече тя, ала на опита ѝ да обясни не беше обърнато внимание. Двете мълчаливо я повлякоха към залата.
Вътре беше полумрачно, само на места се издигаха високи свещи. Широкото открито пространство, предназначено за танци, сега беше отрупано с редици столове. И опасенията ѝ се потвърждаваха: те бяха пристигнали късно. Масите с храна вече бяха опразнени; хората или вече седяха, или се отправяха към местата си.
— Може ли да седна при Дело? — веднага се осведоми Малта.
— Дело Трел не е тук — хапливо изтъкна баба ѝ. — Нейните родители са достатъчно разумни, за да я оставят у дома. Иска ми се и ние да можехме да постъпим така с теб.
— Не съм ви молила да идвам; вие ме довлякохте насила! — отвърна Малта.
Този път Кефрия прояви достатъчно достойнство, за да се възмути от изказването на майка си.
Така Малта се озова между двете, в края на една от дългите редици тапицирани столове. В самия край на редицата седеше Давад Рестарт. Непосредствено пред тях седеше възрастна двойка, зад тях седеше някакъв луничавец с бременната си съпруга, а от другата страна на Кефрия седяха двама братя с масивни челюсти. Те с нищо не бяха интересни за Малта.
Тя установи, че ако седи с изправен гръб, може да види Керуин Трел. Той седеше шест реда преди тях, почти в отсрещния край на своята редица. Зад него и близките му имаше свободни места. Малта бе сигурна, че майка ѝ умишлено е седнала толкова далече.
— Стига си се въртяла; слушай какво се говори — просъска баба ѝ.
Малта въздъхна и се плъзна надолу в стола си. Пред редиците Търговецът Трентор бе подел дълга жалба към Са. Монотонното му оплакване изглежда целеше да засегне всички неправди, връхлетели семействата на Търговците. Но вместо да се гневи, задето Са е позволил подобни неща да се случат, той благодарно блееше за помощта, която божеството винаги им оказвало. Колко по-интересно би било това встъпление, ако на мястото на Трентор се бе явил Крион, негов племенник… Сред местата, запазени за Търговците от Дъждовните земи, няколко качулати глави бяха приведени напред. Може би в дрямка?
Подир тази встъпителна тирада последва приветствената реч на Търговеца Друр. А тя повтаряше същата втръснала песен. Как всички те бяха свързани с кръв и с еднаква съдба, с древни клетви и обещания. По време на тази реч отегчената Малта откри, че платът на новата ѝ роба на едно място е леко разкъсан, точно до коляното. Тя се опита да го покаже на майка си, която я изгледа раздразнено в отговор и ѝ направи рязък знак да мълчи.
Друр най-сетне приключи с излиянията си. Той бе заменен от Яни Купрус. Тук Малта се намести на стола си и се приведе с интерес.