Търговката бе снела тежкия си плащ, ала чертите ѝ пак оставаха скрити — тялото ѝ бе обгърнато с по-лека мантия с цвета на слонова кост, също с качулка. Воалът, който Малта бе зърнала по-рано, представляваше част от тази дреха. Огнените бижута сияеха все тъй ярко; дори и в тукашната светлина изглеждаха смайващо. Говорейки, жената извръщаше покритото си лице към различни ъгли на залата, което движение изтръгваше още по-ярко сияние. Петнадесет на брой бяха тези кристали, блестящи като зърната на нар, ала далеч по-големи — колкото небелени бадеми. Тя нямаше търпение да разкаже на Дело, че не само е видяла бижутата, а и е разговаряла с Яни Купрус за тях.
В този момент жената извиси глас едновременно с ръцете си. Малта се заслуша в думите ѝ.
— Повече не можем да чакаме и да се надяваме. Никой от нас не може да си го позволи. Ако го сторим, нашите тайни ще престанат да бъдат тайни. Ако Реката сама не ни беше защитила, разяждайки кораба им, ние щяхме да бъдем принудени да го сторим. Търговци от Бингтаун, защо допуснахте това да се случи? Какво стана с вашите клетви? Тази вечер към вас се обръща Яни Купрус, ала уверена, че изрича мнението на целите Дъждовни земи. Онова, с което ние трябваше да се сблъскаме, беше нещо повече от обикновена заплаха.
Жената замълча. Тежко мълчание изпълни залата. Подир това започна да се усилва мълвене, накарало Малта да реши, че речта е приключила. Тя се приведе към майка си и прошепна:
— Отивам да си взема нещо за пиене.
— Мълчете и не шавайте! — просъска баба ѝ и към двете. Дълбоки бръчки на тревога бяха изникнали върху челото и край страните ѝ. Кефрия не каза нищо. Малта се отпусна с въздишка.
Единият от братята, седящи от лявата им страна, неочаквано се надигна.
— Търговке Купрус! — високо каза той. Когато всички погледи се извърнаха към него, мъжът попита: — Какво очакваш от нас?
— Да спазвате обещанията си! — натърти Яни Купрус. А следващите ѝ думи бяха произнесени с далеч по-мек тон, сякаш самата тя се бе сепнала от остротата си. — Ние трябва да останем единни. И да изпратим посланици до сатрапа. По разбираеми причини тези посланици не могат да бъдат представители на нашите родове. Ала вашите пратеници биха се ползвали с нашата пълна подкрепа.
— А какво ще бъде съобщението, което те ще отнесат? — попита глас от друга част на залата.
— Трябва да поискаме от сатрапа да спазва първоначалната спогодба. Да поискаме от него да отзове новодошлите и да ни върне земите, които той е отстъпил на тях.
— Ами ако сатрапът откаже? — Този въпрос беше зададен от една Търговка, седнала в крайните редове.
Яни Купрус се размърда неловко: тя не искаше да отговаря на това питане.
— За начало ще го помолим да зачете думата на своите предци. До този момент ние никога не сме се обръщали към него с подобна молба. Разменяли сме навъсени оплаквания помежду си, оспорвали сме изолирани случаи. Ала нито веднъж не сме се изправяли единно, за да му кажем: Почитайте собствените си обещания, щом изисквате същото от нас.
— И ако той откаже? — не се отказваше жената.
Яни Купрус сви рамене и отпусна ръцете си, обгърнати в ръкавици. Този път тя отговори.
— Тогава той ще се покаже като човек без чест — каза тя с тих глас, който пак достигна до всички кътчета на залата. — Какви отношения биха могли да имат Търговците с онези, които не почитат дадената дума? Щом той не спазва своите обещания, ние ще последваме примера му. Ще спрем да му изпращаме лепта. Ще продаваме стоките си където пожелаем, вместо да насочваме най-добрите от тях през Джамаилия.
И още по-тихо тя продължи:
— Ще прогоним новодошлите. Сами ще започнем да управляваме себе си.
Тук цялата зала избухна. Някои гласове гърмяха гневно, в други личеше пронизителната нотка на уплаха, а трети високо изразяваха съгласие.
Давад Рестарт се надигна от мястото си.
— Чуйте! — изкрещя той. Никой не обърна внимание на вика му; той се покатери върху стола си и отново кресна: — Чуйте!
Беше изненадващо, че подобен мухльо може да крещи с такава сила. Всички глави се извърнаха към него, гълчавата утихна.
— Това е лудост — поде той. — Помислете какво би последвало. Сатрапът няма да позволи Бингтаун да се отърве тъй лесно. Той ще изпрати военни кораби. Ще конфискува земите ни, за да ги предостави на новодошлите, а нашите семейства ще пороби. Това ли искате? — Рестарт замълча за миг. — Ние трябва да работим с новодошлите. Да направим известен компромис. Не казвам да отстъпим изцяло, а да им предоставим достатъчно, за да бъдат доволни. Да ги превърнем в част от нас, както постъпихме с имигрантите от Трите кораба. Няма нужда да разкриваме пред тях всичко, познато нам, нито трябва да им позволяваме да търгуват с Дъждовните земи, но…