— А тогава от какво има нужда, Рестарт? — гневно попита глас от задните редици. — За всички е ясно, че ти си заел страната на новите си приятели, така че говори направо. Какво точно искат от нас новодошлите?
Заговори друг:
— Ако сатрапът възнамеряваше да изпраща военни кораби във Вътрешния проход, той щеше да е изчистил пиратите отдавна. Всички казват, че патрулните галери гният на кейовете, защото няма пари за поддръжката и поправката им. Всички приходи от данъците отиват за удоволствията на сатрапа. Той не се интересува от змиите и от пиратите, които ни задушават. Интересува го единствено опиянението. Сатрапът не е заплаха за нас. Защо ни е да се съобразяваме с исканията му? Нека сами прогоним спекулантите. Не ни е изтрябвала Джамаилия!
— Тогава къде ще продаваме стоките си? Най-големите ни пазари се намират на юг, освен ако не искаш да си имаш работа със северните варвари.
— Хубаво е, че стана дума за пиратите. Спогодбата повелява, че сатрапът ще ни защитава от морски разбойници. Щом ще пращаме хора при него, трябва да му кажем, че…
— Джамаилия не ни била нужна? Та какво сме ние без Джамаилия? Тя е люлката на изкуството, нашата родна култура. Просто е невъзможно да прекратим търговските взаимоотношения с нея, а същевременно…
— И за змиите трябва да му кажем! Проклетите робски кораби не спират да влачат след себе си червеи! Трябва да поискаме преминаването им през Вътрешния проход да бъде забранено…
— Ние сме честен народ. Дори и ако сатрапът е забравил за думата си, ние все още сме обвързани…
— … отнеме домовете и земите и всички ни ще превърне в роби. И ние отново ще се окажем в позицията на предците си, изгнаници и престъпници, за които не съществува надежда или помилване.
— За начало трябва да оборудваме свои собствени патрулни кораби. Не просто за да държим спекулантите далеч от устието на Дъждовната река, а и за да ловим змии и пирати. И за да припомним на Калсид, че не тази река, а Укритият проток е тяхната граница с нас. Те непрекъснато…
— Две войни ли искате да водим, и с Калсид, и с Джамаилия? Ама че глупост! Спомнете си, ако не бяха Джамаилия и сатрапът, Калсид щеше да ни е завзел още преди години. Това рискуваме, ако прекратим взаимоотношенията си с Джамаилия: война с Калсид!
— Война? Че кой говори за война? Ние просто ще поискаме от сатрап Косго да спази обещанията, дадени от сатрап Есклепий!
И залата отново закънтя от гневни гласове. Някои от Търговците се бяха покатерили върху столовете, други крещяха направо от местата си. Малта не можеше да разбере нищо. Тя подозираше, че същото в голяма сила се отнася и за останалите.
— Майко, умирам от жажда — умолително прошепна тя. — Тук е толкова задушно. Може ли да изляза за малко навън?
— Не сега! — сопна се Кефрия.
— Малта, мълчи — добави баба ѝ, без дори да я поглежда: с неистов интерес тя следеше разговора на двама мъже, седнали три реда пред тях.
— Моля ви — викаше Яни Купрус откъм сцената. — Моля ви, изслушайте ме!
Глъчката поутихна; Търговката Купрус заговори с обичайния си глас, принуждавайки хората да замълчат, за да я чуят.
— Ето най-голямата опасност за нас — казваше тя. — Ние спорим помежду си. Говорим с много гласове, от които сатрапът не чува нито един. Нужно ни е единство. Единни трябва да бъдат хората, които ще се явят пред сатрапа; да разполагат с пълната ни и искрена подкрепа. В един силен, хоров глас той ще се вслуша. Ала докато ние се държим един с друг като…
— Трябва да отида до тоалетна — прошепна Малта. На това вече те нямаше как да възразят. Баба ѝ неодобрително поклати глава, но въпреки това девойката получи разрешение. Давад Рестарт така се беше вторачил в Яни Купрус, че дори не усети измъкването на Малта.
Край масата с предястия девойката спря, за да си налее чаша вино. Тя далеч не беше единствената, напуснала мястото си. В различни части на залата се образуваха групички, които разговаряха помежду си, обърнали гръб на Търговката от Дъждовните земи. Някои от тях спореха помежду си, други кимаха одобрително. Почти всички събрани тук бяха далеч по-възрастни от девойката.
Тя подири с поглед Керуин Трел, само че той все още седеше заедно с близките си и изглеждаше особено заинтригуван от случващото се. Пфу, политика. Самата Малта смяташе, че дори и ако всички престанат да обръщат внимание на политиката, абсолютно нищо в живота не би се променило. Тези обсъждания най-вероятно щяха да погълнат цялата вечер, без да оставят възможност за ново веселие. Девойката въздъхна и отнесе чашата си навън, сред хладната зимна нощ.