— Настъпило време да бъдем преобразени. Да смесим същината на самите си тела, за да създадем нови създания, с нова жизненост и нови силни страни. Настъпило време да извършим древния цикъл от разделяне и сливане — за да продължим да растем. Било време да подновим телата си.
— А какво предстои да се случи? — довърши тя своята роля от ритуала.
— В уреченото време и място всички ще се сберат. Всички спомени ще бъдат споделени отново; всичко, съхранявано от един, ще бъде върнато на всички. Цикълът на прераждане ще се затвори, за нас отново ще настанат дни на величие.
— Тъй ще бъде — потвърди гласът на Сесурея, сплетен недалеч от тях. — Тъй ще бъде.
Глава двадесет и пета
Кандило
Кандило представляваше дребен, но оживен пристанищен град на полуостров Същин. Алтея бе идвала тук и преди, заедно с баща си. В този момент ѝ се струваше, че е достатъчно да скочи на брега и да се затича по кея, за да открие Вивачия сред останалите закотвени кораби. На борда ѝ, в капитанската каюта, тя щеше да намери баща си, където той щеше да разговаря с посредници от града. На масата щеше да има скъпо бренди, опушена риба и зряло сирене. И сред дружелюбна атмосфера в чистата и уютна каюта щеше да бъде намерена най-изгодната и за двете страни размяна. А недалеч от нея щеше да се намира личната каюта на Алтея, където тя във всеки един момент можеше да подири убежище…
Остра болка в гърдите съпроводи обзелата я носталгия. Къде ли беше Вивачия в този момент? И как ли се справяше под невежото водителство на Кайл? Дано поне Уинтроу да се беше превърнал в добър неин спътник — макар че собствената ѝ ревност да се съмняваше в това и да ѝ нашепваше, че единствено тя самата познава Вивачия истински. Малко остана, обеща тя на себе си и на своя кораб. Още малко.
— Момче!
Повикът я накара да подскочи; трябваше да измине миг, преди тя да разпознае гласа на Брашън и доловимата единствено за нея шеговитост в употребеното обръщение.
— Слушам, сър? — побърза да се обърне Алтея.
— Капитанът те вика.
— Разбрано, сър. — Тя понечи да се затича.
— Почакай за момент.
Идеше ѝ да подбели очи заради начина, по който Брашън се огледа, за да се увери, че двамата са сами. Нима той не осъзнаваше, че за някой случаен наблюдател това му поведение веднага би издало наличието на някакво съзаклятие? И това не беше най-лошото: помощникът се приближи до нея, за да може да говори тихо.
— Как ти се струва една вечеря на брега? — Той потупа кесията си, за да изтръгне от нея звънене. Край нея на колана му висеше прясно щампован билет.
— Ако имам възможност, може би. — Тя умишлено избра да подмине поканата във въпроса му.
Погледът му се задържа върху лицето ѝ повече от благоразумното.
— Белегът от изгарянето почти е изчезнал. Преди се опасявах, че ще ти остане белег.
Алтея отново сви рамене, несклонна да отвърне на нежността в очите му.
— Какво е един белег в повече за моряка? Съмнявам се, че някой друг на борда изобщо е забелязал. И че ще забележи.
— Да разбирам ли, че възнамеряваш да останеш на кораба?
— Ще остана да работя на него, докато стои на котва. Струва ми се, че от това място имам по-голям шанс да намеря кораб до Бингтаун, отколкото от останалите пристанища по маршрута на Жътвар. — Тя знаеше, че трябва да прекрати разговора, ала не можа да се удържи и попита: — Ами ти?
— Още не зная. — Брашън се ухили и обясни: — Предложиха ми да стана втори помощник. Заплатата е почти два пъти по-голяма от първоначалната, а и самата длъжност е добра препоръка. По тази причина мисля, че ще остана на борда. Аз им казах, че приемам, но още не съм подписал. — Следващите си думи той изрече, внимателно загледан в лицето ѝ. — От друга страна, ако намерим кораб, който ще мине през Бингтаун, би било хубаво отново да видим дома.
Неприятно усещане сряза сърцето на Алтея. Не, това не биваше да продължава. Тя се усмихна небрежно и се засмя.
— Какви са шансовете двамата повторно да се озовем на един и същи кораб? Доста незначителни.
Той продължаваше да я наблюдава по същия начин.
— Зависи колко усилия положим. — Брашън помълча за миг. — Аз те препоръчах. Казах, че си вършила работата на истински моряк, а не на юнга. Първият помощник също смята така. Вероятно капитанът иска да се срещне с теб, за да ти предложи по-добри условия, ако останеш.
— Благодаря ти — смутено промърмори тя. Смущение, породено не от благодарност, а от първия приплам на гняв. Нима той смяташе, че тя се нуждае от неговите препоръки, за да бъде разпозната като добър моряк? С работата си тя определено беше заслужила заплатата на обикновен моряк, още повече, че тя умееше и да одира. Със застъпването си за нея Брашън бе омаловажил собствените ѝ качества. Поне така смяташе тя. — Мисля, че те и сами са видели потенциала ми.