Последните си думи тя добави неусетно. А Брашън, който я познаваше добре, побърза да се извини:
— Не исках да прозвучи така. Всеки може да види, че ти си ценен моряк. Ти винаги си била такава, Алтея. А времето, прекарано на борда на Жътвар, допълнително разгърна способностите ти. Ако ми се наложеше да се катеря по мачтите по време на буря, без миг колебание бих избрал да работя с теб. На теб може да се разчита, и сред въжетата, и на палубата.
— Благодаря ти — повтори тя, този път още по-смутено, защото бе изречено с искреност. Брашън не беше от хората, които поставяха ниска цена на комплиментите. — Сега е крайно време да вървя при капитана, иначе той ще си развали мнението за мен — изтърси Алтея, защото искаше да се отърве от него.
Тя го подмина, но помощникът подвикна подире ѝ:
— Аз получих почивка на брега. Отивам в „Червената стряха“. Храната е добра, пивото е още по-добро, а най-хубавото е, че там никак не е скъпо. Ще те чакам там.
Тя побърза да се отдалечи, като се надяваше с подминаването си да снеме смисъла от странния поглед, който ѝ хвърли Релър. Проклятие. Тя беше се надявала да остане на борда и да помага за разтоварването и натоварването, докато не си намери място на друг кораб. Но ако Брашън продължеше да я поставя в подобни ситуации, тя щеше да се окаже принудена да си наеме стая на брега.
Със стиснати устни тя спря и почука на вратата. И се постара да прогони раздразнението от лицето си, преди да влезе.
В офицерската столова тя беше надзъртала само веднъж, най-много два пъти за цялото пътуване. Сега Алтея можа да се убеди, че помещението действително никак не е впечатляващо. Наистина, в случая ставаше дума за ловен кораб, маста и месото неизбежно цапаха, ала баща ѝ никога не би търпял подобна бъркотия на борда на собствения си съд.
Капитан Сичъл седеше зад масата, а първият помощник стоеше до рамото му. На масата имаше сандъче, разтворена счетоводна книга, купчина кожени билети и корабната щампа. Някои от моряците бяха получили заплатите си по-рано днес. Онези, пристигнали на борда като длъжници, бяха го напуснали като свободни хора. Наистина, цяла дълга година тези затворници бяха работили безплатно, отнасяйки единствено късче подпечатана кожа и разписка, с които да докажат, че дългът е изплатен. И все пак…
Интересно какво ли завръщане очакваше тези хора? Дали те имаха домове, в които да се върнат?
Погледът на капитана я изтръгна от тези размисли.
— На вашите заповеди, сър — стегнато каза тя.
Сичъл погледна към книгата пред себе си.
— Ател. Юнга. Тук е отбелязано, че ти се полага бонус за помощта, която си оказал на дерачите. Така ли е, момче?
— Тъй вярно.
И той, и тя знаеха това. Алтея мълчаливо изчакваше.
Капитанът разтвори друга книга на масата и плъзна пръст по една от страниците ѝ.
— А тук в корабния дневник съм си отбелязал, че с разсъдливата си намеса си успял да спасиш себе си и втория помощник от отвличане. И още неколцина моряци от екипажите на други кораби. Освен това — той прелисти няколко страници — помощникът е отбелязал, че в деня, когато нападнахме змията, ти си спасил свой другар от падане зад борда. Така ли е?
Алтея успя да сдържи усмивката си, но не и удовлетворената червенина, изникнала върху страните ѝ.
— Да, сър — промълви тя. И добави: — Не мислех, че някой отбелязва тези неща.
Сичъл се отпусна в скърцащата облегалка.
— Ние обръщаме внимание на много повече неща, отколкото моряците подозират. При толкова голям екипаж, половината от който е от бивши затворници, аз и моите помощници с голямо внимание следим моряците си, за да отделим истински опитните люде. — Той наклони глава встрани. — Ти се присъедини към нас в Бингтаун, като юнга. Бихме искали да те задържим, Ател.
— Благодаря ви сър. — Без никакво предложение за повишена длъжност? Или поне заплата? Дотук с препоръките на Брашън.
— В такъв случай това те устройва?
Тя си пое дъх. Баща ѝ винаги бе уважавал честността на моряците си. Алтея щеше да опита подобно поведение и тук.
— Не съм сигурен, сър. Жътвар е добър кораб, от който не мога да се оплача. Но аз бих искал отново да посетя Бингтаун, а не виждам изгледи курсът на Жътвар да го отведе натам. Бих искал, сър, да получа полагащите ми се пари и билет сега, но да продължа да работя на борда до отплаването. Ако междувременно не съм намерил кораб за Бингтаун, бих могъл да остана.