Лицето на капитана потъмня. Дотук с честността. Очевидно той смяташе, че предложеното от него е било повече от удовлетворително. Никак не му беше приятно да чуе, че юнгата възнамерява да си потърси по-добър кораб.
— Парите и билетът са твое право. А що се отнася до твоята колебливост… Как да ти кажа, ние ценим проявите на вярност. Ти очевидно смяташ, че би могъл да си намериш по-добро място.
— Не по-добро, сър. Жътвар е добър съд. Просто се надявах да открия кораб, който ще ме отведе до дома.
— За истинския моряк домът е неговият кораб — бавно натърти капитан Сичъл.
— Под дом имах предвид родното пристанище, сър — опита да се поправи Алтея. Видимо беше, че тя не се справя добре.
— Ето какво. Ще те отпиша от екипажа. Ще ти платя полагащото се, ще ти издам и билет, защото не мога да се оплача от работата ти. Но няма да допусна да си клатиш краката на палубата ми и да се ослушваш за по-добра позиция. Ние отплаваме до края на месеца. Ако се върнеш преди това и си поискаш предишната работа, ще помислим. Но не разчитай, че мястото ще те чака; то може да бъде запълнено лесно.
— Тъй вярно, сър. — Алтея прехапа устна, а капитанът се зае да отброява парите. Поне трябваше да му признае, че в това отношение той постъпва честно. Макар и прям до грубост, Сичъл ѝ изплати пълната сума: до последната медна монетка. Докато тя прибираше заплатата си, капитанът удари корабния печат върху едно от празните парчета кожа и взе писеца.
— Как е пълното ти име? — попита той.
Странно по какъв начин животът успява да ни изненада. Покрай всичките си планове Алтея така и не се бе замислила за този момент. И тя си пое дъх. Билетът трябваше да бъде издаден на нейно име, иначе нямаше да притежава никаква стойност.
— Алтея Вестрит — тихо каза тя.
— Това е женско име — отбеляза Сичъл, но все пак започна да вдълбава думите.
— Да, сър.
— И защо, в името на Са, твоите родители са ти дали женско име? — без интерес попита той, започнал да изписва фамилията.
— Името им е харесвало, сър — отвърна Алтея. Погледът ѝ не се отклоняваше от ръката, която внимателно изписваше буквите сред кожената повърхност. Този билет беше доказателството, с което тя щеше да накара Кайл да изпълни клетвата си и да ѝ върне кораба.
Десницата забави движенията си и спря. Капитанът повдигна очи и срещна погледа ѝ.
— Вестрит. Това е Търговско име, нали? — навъсено попита той.
Неочаквано устата ѝ пресъхна.
— Да… — поде Алтея, но Сичъл рязко махна с ръка и не я остави да довърши, а се обърна към своя заместник.
— Вестритови имаха жив кораб… Как му беше името?
Първият помощник сви рамене. Капитанът рязко се извърна към Алтея.
— Как се казва корабът?
— Вивачия — отвърна Алтея. С горд глас.
— Дъщерята на капитана също работеше на борда му — бавно каза Сичъл, втренчен в нея. — Ти си това момиче, нали?
Предишната му острота доближаваше ожесточение.
А Алтея отметна глава:
— Да, сър.
Сичъл захвърли писеца.
— Разкарай я от кораба ми! — заповяда той на своя заместник.
— И сама ще си отида, сър. Но първо искам да си получа билета — каза Алтея, докато помощникът пристъпваше напред. Тя нямаше намерение да отстъпи. Нямаше да се изложи, като побегне.
Капитан Сичъл изсумтя.
— От мен препоръка няма да получиш, не и с щампата на моя кораб! Да не мислиш, че ще позволя да стана за смях на всичките си колеги? Цял сезон държал жена на борда си, без дори да разбере? Заради тази лъжа заслужаваш да си прибера парите! Нищо чудно, че имахме такива проблеми със змиите, като никога преди. Всеки знае, че жените на борда привличат змии. Чист късмет беше, че успяхме да оцелеем. Нещо, за което ти нямаш заслуга. Махай я от очите ми!
Последните му думи представляваха крясък и бяха насочени към заместника. Изражението на въпросния показваше, че и той споделя мнението на своя капитан.
— Дайте ми билета — отчаяно каза Алтея и неочаквано посегна да го сграбчи, ала Сичъл се оказа по-бърз. Освен ако тя не искаше да се бие с него, нямаше как да го получи. — Моля ви.
Помощникът вече я сграбчваше за ръката.
— Махай се и повече да не си стъпила на борда на този кораб! — процеди Сичъл. — Радвай се, че ще ти позволя да си събереш багажа. Но ако не напуснеш помещението веднага, ще накарам да те изхвърлят и без него. Лъжлива брантия. С колко от екипажа си преспала, за да опазиш тайната си? — изсумтя той. Помощникът вече я влачеше към вратата.